— Ама веднага ли?
— Да, обади му се и виж дали ще вдигне. Трябва да защитим Крамър.
Балард извади телефона и се обади на Хейстингс. Той вдигна и тя набързо му обясни, че вече знае, че получената от нея информация, че Пърлман е познавал Уилсън, е грешна. Извини се, че не е проверила нещата, преди да го потърси. После слуша мълчаливо близо минута, докато Хейстингс си избълва каквото имаше да казва и затвори, без да й даде шанс за отговор.
— Струва ми се, че мина добре — отбеляза Бош.
— Да бе — отвърна Балард. — Да речем просто, че се надявам да получим онова ДНК, преди да ме е уволнил в понеделник.
Бош кимна и каза:
— Да се надяваме, че Дарси ще се справи.
Балард се облегна и погледна през прозореца към чакалнята. Гара „Юниън“ бе една от най-красивите стари сгради в града.
— Помисли си колко много хора са минали оттук, за да дойдат в този град, Хари — каза тя. — Хора като Лора Уилсън, понесли надеждите и мечтите си.
— Дошла е от Чикаго с влак? — попита Бош.
— Тя си е водила дневник. Беше приложен към делото. Хванала е влака, за да спести пари. Пътувала е два дни и е видяла Скалистите планини. После е пристигнала тук и е била убита. Каква шибана несправедливост, а?
— Убийството никога не е справедливо. Бих искал да прочета този дневник.
— Той е на бюрото ми в „Амансън“.
Бош също се загледа през прозореца към чакалнята. Десетки хора от всякакви социални слоеве сновяха по покрития с плочки под — или заминаваха от Ел Ей, или бяха стигнали до целта си, понесли своите куфари и мечти. Представи се как Лора Уилсън пристига и тръгва ококорена през голямата зала към вратата, водеща към Града на ангелите. Не би могла да знае, че това ще е последната й спирка.
31.
Океанът бе гладък като изпънат чаршаф. Балард си бе донесла и сърф, и дъска за гребане, за да е готова за всякакви условия. Беше намерила място за паркиране на Тихоокеанската магистрала в северния край на Ла Коста Бийч в Малибу и бе достатъчно близо до водата, за да познае, че денят е подходящ за гребане. Това беше хубаво. То означаваше, че Пинто ще се вози с нея, вместо да стои вързан за кола на някоя палатка, докато тя се носи по водата.
Беше неделя, но достатъчно рано, за да няма навалица. Балард отвори багажника на дифендъра и приседна на ръба му, докато си слагаше плувния костюм. Пинто бе все още в кутията си за пътуване до нея.
Тъкмо се канеше да пъхне телефона във водонепроницаемия му калъф, когато той забръмча. Обаждаше се Дарси Трой и пулсът на Балард се учести.
— Дарси, дай ми добри новини — каза Балард.
Това бе посрещнато с тишина.
— Дарси? Ало?
— Чувам те. И нямам добри новини, Рене. Взехме проба от чашата и съжалявам, но тя не съвпада с двата предишни случая.
Сега Балард бе тази, която онемя. Тя бе заложила всичко на това, че Хейстингс е техният човек.
— Не разбирам. Той е човекът. Загубил е бъбрек. Беше колеблив във версиите си. Не мога да повярвам. Сигурна ли си, Дарси? Възможно ли е да има някаква грешка?
— Не, няма грешка. Съжалявам. Но какво искаш да кажеш с това, че е загубил бъбрек?
— Взехме му данните от болницата за ветерани. Три години след убийството на Лора Уилсън са му направили цялостна неф… как му се викаше?
— Нефректомия. Премахване на бъбрек. Но това не означава, че е имал бъбречно заболяване. Може да е дарил бъбрек. Искам да кажа, трябва да погледна медицинските записи или да ги покажа на някой по-квалифициран, но…
— Мамка му. Ние не… Трябва да се обадя на Хари Бош. Дарси, ти си гений. Ще ти се обадя по-късно. И страшно ти благодаря, че пожертва уикенда си заради това.
Балард затвори. Веднага набра Бош и започна да разкопчава плувния си костюм, докато го чакаше да вдигне.
— Балард? Какво има?
— Добра и лоша новина. ДНК-то на Хейстингс не съвпада с онова от случая.
— Това добрата или лошата новина е?
— Лошата. Добрата е, че може да е дарил бъбрек на приятел или познат. И това ще е човекът с бъбречното заболяване и може би нашият нов заподозрян.
Бош мълчеше.
— Хари?
— Просто мисля. Нямаме кой знае какъв избор. Трябва да отидем при Хейстингс.
— Да проследим бъбрека.
Балард се усмихна, но не чу никаква реакция от Бош.
— Това трябваше да е смешно, Хари.
— Да, знам. Къде си?
— Ами, тъкмо се канех да вляза в морето за малко гребане. В Малибу съм.
— Искаш ли да изчакаме до утре?
— Не особено. Имаме нов тласък. Да вървим да се видим с него.
— Ако успеем да го намерим.