— Е, знаем къде живее, къде работи и къде върти любов. Мога и просто да му се обадя.
— Мисля, че ще е по-добре, ако не знае, че идваме. Би могъл да се обади на някого, ако знае защо идваме.
— Съгласна.
— Кога?
— Мога да се върна до час. Ще се преоблека, ще оставя кучето и ще дойда да те взема. Да кажем по обяд.
— Ще съм готов.
Затвориха и Балард довърши свалянето на плувния костюм. Погледна Пинто в кутията му.
— Извинявай, момчето ми. Мама трябва да върви да работи. Ще се върнем пак другата седмица. Обещавам.
Хвърли плувния костюм в багажника на колата и си навлече отново анцуга върху целия бански. Обърна се и погледна към океана. Видя силуета на Каталина да изниква на хоризонта през морската мараня. Денят щеше да е ясен и горещ.
— Мамка му — промърмори тя.
32.
Балард и Бош отидоха първо до дома на Хейстингс и не намериха никого. Оттам се отправиха на запад към „Сънсет Плаза“ и дома на Рита Форд. Черната „Тесла“, която Бош бе следил по-рано, беше там, паркирана на същото място като преди, до бордюра на „Сейнт Айвз“.
— Бинго — заяви Бош.
Свиха в алеята и паркираха. Рита Форд отвори вратата почти веднага след позвъняването им.
— Детектив Балард, каква изненада! Какво ви води насам?
— Трябва да видим Нелсън Хейстингс — каза Балард.
— Защо мислите, че е тук?
Балард посочи към улицата.
— Защото това е неговата кола и защото знам, че е. Трябва да говорим с него, Рита. Важно е.
— Един момент — отвърна Форд.
И затвори вратата. Балард погледна Бош. Очакваха студено посрещане.
Когато вратата се отвори пак, на прага стоеше Хейстингс.
— Какво правите тук?
— Имаме нужда от помощта ви — каза Балард.
— Искате моята помощ? Мили боже, в един момент ме смятате за заподозрян номер едно, а сега искате помощта ми?
— Защо казвате, че сме ви подозирали?
— Я стига, детектив. Тази комедия вчера, когато ми разказахте разни врели-некипели от Крамър, след като се опитахте да ме хванете в лъжа за по-ранните ми думи? Не съм глупак. Набили сте си в главата, че някой от обкръжението на Джейк е убил Лора Уилсън и Сара Пърлман и че този някой съм аз.
— Не мислим така, Нелсън. Може ли да влезем? Наистина имаме нужда от вашата помощ.
Хейстингс посочи Бош.
— И вие, знам ви кой сте. Проследихте ме от G&B. Да, видях ви. Предполагам, че сте Бош. Е, издънихте се, Бош, заедно с нея, и утре и двамата хващате пътя.
— Аз се издъних — съгласи се Бош. — Но не и Рене. А ако ни пуснете да влезем, можем да ви обясним всичко и да ни помогнете да хванем убиеца на сестрата на приятеля ви.
Хейстингс премести поглед от Бош към Балард, но не помръдна, нито каза нещо. После се втренчи отново в Бош. Поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че прави това, и отстъпи от вратата.
— Десет минути — каза сухо. — Толкова време имате да ме убедите да не ви уволня и двамата и може би дори да ви дам под съд.
Бош за малко да му каже, че не може да го уволни, защото е доброволец, и че всеки опит да обвини него или Балард в престъпление ще бъде посрещнат със смях в прокуратурата. Но си замълча. Последваха Хейстингс в къщата и той ги заведе в гостна, обзаведена в ярко оранжево и жълто. Рита Форд седеше на дивана, тапициран на жълто-бяло райе.
— Трябва да поговорим насаме с Нелсън — каза Балард.
— Добре — отвърна нацупено Форд.
Стана и излезе от стаята. Хейстингс посочи опразнения диван и Бош и Балард седнаха. Стаята имаше стъклена стена, през която се разкриваше гледка към покривите на магазините по булевард „Сънсет“ на една пресечка по-надолу и към цял Западен Холивуд оттатък.
Хейстингс остана прав, скръстил ръце на гърдите си.
— Е — каза той. — Само за да сме наясно, вие двамата очевидно сте ме следили, разследвали и подозирали, че съм убил сестрата на най-добрия си приятел. Признавате ли го?
— Бих искала да знам откъде сте разбрали всичко това? — попита с равен тон Балард.
— Какво значение има? — каза Хейстингс. — Вярно ли е, или ще седите и ще отричате?
— Хейстингс, защо не седнете и не изпуснете малко парата? — намеси се Бош.
— Не ми казвай какво да правя, дъртако — сопна му се Хейстингс.
— Вижте какво, съжаляваме, ако сме ви разстроили с това, че просто си вършим работата — каза Бош. — Разбира се, че ви разследвахме, и си имахме добри причини за това. Можем да ви ги кажем, ако се интересувате. Така че повтарям, защо не седнете и не ни помогнете да хванем един убиец? Най-добрият ви приятел не би ли искал това?