— Ясно. Има ли ксерокс?
— Не копирай документи, Хари. Не искам да си имам неприятности с капитана заради това.
Бош кимна.
— Разбра ли ме? — попита Балард. — Сериозно говоря.
— Разбрах — каза Бош.
— Добре тогава, приятен лов. Мислиш ли, че ще се върнеш утре? Не те притискам.
— Мисля, че ще се върна.
— Добре, значи ще се видим утре.
— Да.
Бош изгледа как Балард си тръгва, после погледна към Лафонт и Агзафи. Можеше да види само върховете на главите им над преградите. Върна се към работата си: прехвърляше отново и отново снимките на местопрестъплението, така че образите да се запечатат завинаги в паметта му. Като свърши с тях, придърпа пак първия том и започна да го чете от самото начало.
Следователите, работили върху случая, бяха Декстър Килмартин и Филип Рослър. Бош ги познаваше по име, но не и лично. Те бяха прикрепени към отдел „Грабежи и убийства“, който се занимаваше с големите случаи в целия град. Той се зае с хронологичния дневник, воден от тях. Дневникът показваше, че сутринта на 11 юни първоначално на случая се отзовали детективите от Холивудския участък, но той бързо бил прехвърлен към елитната гвардия от „Грабежи и убийства“, защото като сексуално престъпление срещу шестнайсетгодишна непълнолетна в Холивудските хълмове неизбежно щял да привлече значително медийно внимание.
По онова време Бош работеше в холивудския отдел „Убийства“, но не беше присъствал на първоначалния оглед, защото той и партньорът му Джери Едгар не бяха на смяна. Имаше обаче смътни спомени за случая и колко бързо той бе предаден на „Грабежи и убийства“. Дори не подозираха, че този случай ще задържи медийния интерес само един ден. На следващата нощ щяха да открият убита бившата жена на великия футболист и не толкова велик актьор О Джей Симпсън заедно с неин познат в Брентуд и това щеше да отвлече цялото медийно внимание от случая Пърлман, както и от всичко друго в града. Убийствата в Брентуд щяха да се радват на подробно отразяване в медиите повече от година и никой нямаше да се интересува от Сара Пърлман.
Освен Килмартин и Рослър. Хронологията показваше, че те са предприели всички необходими действия, доколкото Бош можеше да прецени. И което е най-важно, бяха се въздържали да дават предварителни оценки дали това е убийство от непознат. Фактът, че убиецът е влязъл през незалостен или отворен прозорец в спалнята на жертвата, намекваше, че вероятно тя не го е познавала, но това не бе отказало детективите да проведат пълно разследване. Бяха направили подробна проверка на миналото на жертвата и бяха разпитали много нейни приятели и роднини. Сара посещавала частно девическо училище в Ханкок Парк. Макар че училището било в лятна ваканция, следователите прекарали няколко дни в издирване и разговори със съученички, приятелки и преподаватели в мащабен опит да съставят картина на света и социалния живот на младото момиче. Седмицата преди убийството Сара била започнала лятна работа като посрещач в ресторанта на Мелроуз Авеню „Томи Танг“. Била работила в този популярен тайландски ресторант предното лято и няколко от служителите вече я познавали и я харесвали. Те били разпитани и детективите даже стигнали дотам, че да проучат плащанията с кредитни карти в ресторанта за дните, през които била работила Сара. Издирили и разпитали неколцина клиенти, но никой от тях не бил заподозрян.
Разследването включвало също и родителите на жертвата. Бащата на Сара бил адвокат, специализирал се в едри сделки с недвижими имоти. Детективите разпитали много от колегите му и хората, с които контактувал в работата си, включително клиенти, които биха могли да са недоволни от него, както и някои от противниците в най-трудните му преговори. Отново нямало заподозрени.
И накрая, имало го и бившия приятел на Сара. Четири месеца преди смъртта си тя сложила край на краткотрайната си връзка с Брайън Ричмънд, с когото се запознала на ежегодната среща между нейното училище и едно момчешко училище също в Ханкок Парк. Той бил подробно разпитан и разследван, но в крайна сметка го оневинили. Бил оставил зад гърба си връзката с нея и вече се срещал с друго момиче.
По времето на убийството родителите на Сара били на голф ваканция в Кармел, за да поиграят на игрищата в и около Пебъл Бийч. Сара останала вкъщи с брат си Джейк, две години по-голям от нея. В петъчната нощ на убийството Сара работила в ресторанта и се върнала в къщата на „Маравиля“ около 10 вечерта. Имала шофьорска книжка и използвала колата на майка си, когато нея я нямало. Джейк Пърлман бил излязъл с приятелката си и се прибрал чак към полунощ. Колата на майка му била в гаража и вратата на спалнята на сестра му била затворена. Той решил да не я безпокои, защото не видял светлина под вратата и предположил, че тя спи.