— Не, единственото, което исках в онзи момент, бе да затворя телефона — каза Хейстингс. — Бях толкова ядосан, щом осъзнах за какво е била всъщност онази среща между нас.
— С кой друг сте говорили за това? — попита Бош. — Казахте ли на съветника?
— Не, смятах да му разкажа всичко утре и да го накарам да ви уволни — рече Хейстингс. — Говорих с Рита, но тя не е казала на никого.
Задържа погледа на Балард за един дълъг момент.
— Не бива да говорите с никой друг — каза Балард. — Дори със съветника и определено не с Тед Ролс. Рита също.
— Значи ще си мълчим, докато вие правите какво? — попита Хейстингс.
— Продължаваме разследването — каза Балард. — Много сме близо и вие със съветника сте първите, на които ще се обадя, щом стигнем до някакъв резултат.
— Ами ако Тед ми се обади? — попита Хейстингс. — Какво да му кажа?
— Просто не вдигайте — отвърна Бош. — Ако говорите с него, може да усети, че знаете нещо.
— Божичко — промълви Хейстингс. — Не мога да повярвам.
Балард стана и Бош я последва. Знаеше, че тя разбира, че сега трябва да се заемат с Ролс — ако вече не е прекалено късно.
Хейстингс остана седнал, изглеждаше дълбоко замислен.
— Току-що осъзнах нещо — каза той.
— Какво? — попита Балард.
— Че съм дарил бъбрека си на човека, убил Сара — каза Хейстингс. — И Лора Уилсън и кой знае кого още. Запазил съм живота на този човек, за да върши това.
— Нелсън, все още не сме сигурни — каза Балард. — Работим по случая стъпка по стъпка. Вие много ни помогнахте, но трябва да продължим работата си. Обещавам ви, че лично ще ви държа в течение.
Хейстингс се взираше невиждащо в нищото.
— Добре ли сте, Нелсън? — попита Балард.
— Да — отвърна Хейстингс с безизразен глас. — Направо чудесно.
Те го оставиха да седи там с мислите си. Бош се огледа за Рита Форд, докато излизаха от къщата, но не я видя. Изглежда, Хейстингс засега беше сам.
33.
Първото, което направи Балард, след като с Бош се върнаха в колата й, беше да се обади на Пол Масър.
— Пол, налага се да дойдеш.
— Сериозно? — попита той. — Неделя е… какво става?
— Трябва ми заповед за обиск и искам да е желязна. Не бива в никакъв случай да се обърне срещу нас в съда.
— И ти трябва за днес?
— Трябва ми за преди десет минути. Можеш ли да дойдеш? Ще ти я нахвърля в общи линии. Обещавам ти, че само влизаш и излизаш.
— Защо не ми я пратиш по имейла? Мога да я прегледам на телефона.
— Не, искам те в офиса, за да я прегледаме заедно.
— Уф, добре. Дай ми един час и съм там.
— Благодаря ти. И, Пол, не казвай на никой друг от екипа, че идваш на работа. На никой!
Затвори, преди той да е успял да я попита какво става. Подкара колата надолу по хълма към „Сънсет“.
— Аз не съм ти нужен за това, нали? — попита Бош. — Вие с Пол ще я напишете.
Балард го погледна и каза:
— Предполагам. Но ти си писал повече заповеди за обиск от мен и Пол взети заедно. Къде смяташ да ходиш?
— Мислех си да се кача в колата и да отида да дебна Ролс — отвърна Бош. — Ако успея да го намеря.
Балард кимна. Това беше правилен ход.
— Добра идея. Мога да му взема домашния адрес от служебното досие. Той има също така офис над един от магазините си — първия, който е открил в Санта Моника. Там му е щабквартирата, откъдето управлява всички други. Можеш да потърсиш адреса му. Казва се „НДО пощенски услуги и други“.
— Ясно — отвърна Бош. — НДО?
— Веднъж го чух да казва на другите от екипа, че това означавало „Недей да откачаш“, но никой не бива да го знае.
— Много мило. Ами колата му?
— Имам копия от всички документи, които е попълнил при влизането си в екипа, включително описание на колата и регистрационния й номер за охраната в „Амансън“.
— Добре, прати ми и това. Остави ме на „Сънсет“ и ще хвана такси до вкъщи. Така ще си спестиш малко шофиране.
— Сигурен ли си?
— Колата ми се намира в посока обратна на „Амансън“. Ти трябва да отидеш там и да започнеш да пишеш.
Балард хвана зелен светофар и зави от „Сънсет Плаза“ по булевард „Сънсет“. Спря до бордюра пред една кантора за недвижими имоти. Бош се позабави, преди да слезе, оглеждайки стъклената фасада на сградата.
— Какво? — попита Балард.
— Нищо — каза Бош. — Работих по един случай, свързан с това място, когато то беше елитен бижутерски магазин. Двама братя бяха убити в задната стая.
— А, да, помня го.
— Тогава пак се оказа, че са замесени продажни ченгета.