Бош слезе от колата и погледна Балард, преди да затвори вратата.
— Като открия Ролс, ще ти звънна. Чакай обаждането ми.
— Нямаш… Искам да кажа, добре звучи.
— На косъм беше.
— Ама се усетих.
— Успех със заповедта.
Той затвори вратата и Балард се вля в уличното движение, предизвиквайки бибипкането на един шофьор, който си мислеше, че го е засякла. Тя погледна в огледалото за обратно виждане и видя как Бош стои на тротоара и си зяпа телефона. Викаше си такси.
Час по-късно Балард бе на работното си място в „Амансън“. Нанасяше последните щрихи на обосновката, която щеше да бъде приложена към заповедта за обиск, за да й позволи да вземе ДНК проба от устата на Тед Ролс.
Пол Масър пристигна. Беше по тениска и шорти.
— Ох, мамка му, да не те измъкнах от играта ти на голф? — каза Балард.
— Няма нищо — отвърна Масър. — Бях на седемнайсетата дупка в Уилшир, когато ми се обади. И без това после трябваше да се прибирам. Затова просто отиграх последната дупка, взех си един бърз душ и дойдох направо тук.
Посочи голф екипа си.
— Тези ги взех от магазина на игрището, защото нямах в шкафчето си нищо за преобличане.
— Е, аз съм подготвила обосновката. Ще я разпечатам и можеш да започваш.
Най-важното в една заповед за обиск бе обосновката. Тя трябваше да убеди съдията, че има достатъчно правно основание да позволи обиск на собствеността и тялото на един гражданин и изземане на веществени доказателства. Всичко друго в заповедта си беше общо взето стандартен текст. Съдията, на който я представеха, най-вероятно щеше да го прескочи и да мине направо на обосновката.
— Кой е на работа днес? — попита Масър. — Провери ли вече?
— Не съм — каза Балард. — Защо не го направиш ти, докато аз взема това от принтера?
Масър питаше кой съдия от наказателния съд е дежурен, за да обработва извънредните искания за съдебни заповеди. Това бе ключов въпрос, защото всеки съдия си имаше собствена гледна точка и навици, които хората от занаята научаваха — както адвокатите, които се явяваха пред него, така и полицаите, които отиваха да искат одобрение на заповеди за обиск. Някои съдии яростно отстояваха Четвъртата поправка, защитаваща гражданите срещу незаконен обиск и изземане. Други пък преследваха яростно закононарушителите и никога не виждаха проблеми в заповедите за обиск. Освен това съдиите бяха избирани на длъжността си. И макар че трябваше да упражняват своята власт без лични или политически пристрастия, рядкост бяха тези, които от време на време да не надничат изпод превръзката на очите си, за да проверят възможните електорални последици от едно отсъждане — като например дали да разрешат на държавата да вземе ДНК проба от бивш полицай, заподозрян в убийство.
Балард се върна от принтера и подаде на Масър двете страници обосновка точно когато той затваряше телефона на бюрото си.
— Дежурен е съдия Кентърбъри. А това не е добре. Той е много стриктен по въпроса за обиските.
— Чувала съм — отвърна Балард. — Но може да имам и друг вариант.
Повечето детективи се стараеха да установят връзка със съдия, на когото можеха да разчитат да им симпатизира, когато става дума за обосновки. Това беше един вид пазаруване на съдии, но се практикуваше широко. През годините, докато работеше вечерна смяна в Холивудския участък, Балард бе будила немалко съдии посред нощ, за да й подпишат заповед за обиск. Имаше няколко имена в списъка си с контакти, на които можеше да се обади, ако двамата с Масър не искаха да ходят при съдия Кентърбъри.
Балард посочи документа в ръцете на Масър.
— Ще се разстроиш от това, което ще прочетеш — каза тя. — И не искам да повтаряш и дума от него на никого. Ясно ли е?
— Да, ясно — отвърна Масър. — Сега вече нямам търпение.
Тя го остави на работното му място и се върна на своето. Докато Масър преглеждаше обосновката й, отвори една от оригиналните папки по случая Пърлман и запрелиства протоколите от разпитите, проведени от първоначалните детективи. Спомените й бяха верни. Нямаше водени разговори с Нелсън Хейстингс или Тед Ролс. Същото важеше и за докладите от лабораторията. Отпечатъците от дланите им никога не бяха сравнявани с онзи, намерен на перваза на спалнята на Сара Пърлман.
Това бе сериозен пропуск в разследването. Хейстингс и Ролс бяха близки приятели на Джейк Пърлман и познаваха сестра му. Би трябвало да ги разпитат и да им вземат отпечатъци — както бяха направили с Крамър. Фактът, че не ги бяха разпитали, бе в разрез с иначе стегнатото и щателно разследване. Тъй като първоначалните детективи по случая вече не бяха на разположение, Балард реши, че има само един човек, с когото може да говори за изясняването на този въпрос.