Обади се на Нелсън Хейстингс.
— Арестувахте ли го? — попита той веднага.
— Не, още не сме стигнали дотам — каза Балард. — Напредваме внимателно.
— Тогава какво искате от мен? — попита Хейстингс.
— Разглеждам протоколите от разпитите от разследването. Няма проведени разговори с вас или с Тед Ролс. Това не го разбирам. Вие сте били приятели на Джейк и предполагам, че и двамата сте познавали Сара. Помните ли нещо за това? Защо не са ви разпитали?
— Аз бях извън града с родителите си по време на убийството — каза Хейстингс. — Те говориха с родителите ми, които го потвърдиха, така че изобщо не разговаряха с мен. А Тед тогава още го нямаше.
— Как така го нямаше?
— Искам да кажа, тук беше, но не беше толкова гъст с Джейк, Крамър и мен. Той бе нещо като новака в групата. Бяхме ученици в последния клас и всички щяхме да се дипломираме. Бяхме получили писмата за приемането ни в колеж и ние тримата влизахме в Калифорнийския университет на Лос Анджелис. После през лятото чухме, че и Тед е влязъл, така че започнахме да включваме и него в нашата група. Взехме го под крилото си, защото щяхме да ходим заедно в колежа. Само че това не стана.
— Защо?
— Ами, първо, аз размислих и влязох в армията, така че изобщо не отидох в Калифорнийския университет. Тед също. Нещо се случи и в крайна сметка той отиде в колежа „Санта Моника“, а после започна работа в полицията.
— Възможно ли е да е лъгал, че е бил приет в Калифорнийския университет? Да е казал, че е влязъл, само за да се сближи с вас?
— Не знам, възможно е. Имате предвид да се е лепнал за нас, за да слуша разни неща за Сара и разследването? Това е смахнато.
— И все пак е възможно. Но по времето на убийството той не е бил достатъчно близък с Джейк, за да поискат детективите да го разпитат, така ли?
— Точно така.
— Той познаваше ли Сара?
— Може и да я е познавал. Тя ходеше в девическо училище, така че идваше на нашите танци и събития, за да се среща е момчета. Джейк я водеше. Така че Тед може да я е познавал оттам, или поне да е знаел коя е.
Балард забеляза, че Масър стои до нея. Видя, че е нанесъл поправки с червено на обосновката й. Вдигна пръст, за да му покаже, че ей сега свършва разговора.
— Имам още един въпрос — каза Балард. — През 2005-а Ролс е бил ченге в Санта Моника. Не е бил част от кампанията на Пърлман, така ли?
Настъпи нова тишина, преди Хейстингс да отговори.
— Мислите си за значката — каза Хейстингс. — Отговорът е да, беше. Беше доброволец. Крамър го завербува. Изкарваше си смяната в Санта Моника, а после идваше при нас в „Грийнблатс“, където се събирахме всички доброволци, преди да тръгнем по обиколките си. Прави го няколко пъти. Чукането по вратите имам предвид.
— Значи е възможно да е почукал на вратата на Лора Уилсън и да й е дал значката — каза Балард.
Това беше твърдение, а не въпрос.
— Да — потвърди Хейстингс.
— Благодаря ви за отделеното време — каза Балард. — Ще държим връзка.
Затвори и протегна ръка към Масър за документа.
— Не става, Рене — каза той. — Съжалявам.
Тя погледна разпечатката. Масър бе оградил с червен правоъгълник изредените факти в подкрепа на обиска.
— Какво му е?
— Слабичко е — каза Масър. — ДНК-то, взето в случая на Уилсън, показва бъбречно заболяване. Ролс е получил бъбрек от Хейстингс, защото е имал бъбречно заболяване, но няма никаква връзка между Ролс и Уилсън. Фактът, че тя притежава значка от кампанията на Пърлман, не означава нищо. Може да е съвпадение. Тези значки вероятно са били хиляди. И се опасявам, че Кентърбъри и всеки друг съдия ще го видят именно по този начин. Ти искаш да му се вземе ДНК проба, да се претърси домът му, колата му и дори бюрото му тук. Искаш луната, Рене. И съжалявам, но ако още бях заместник областен прокурор, не бих ти позволил да отидеш с това при съдия.
— Е, затова си тук.
— Хайде просто да му проверим ДНК-то. Мислила ли си да му го вземеш тайно?
— Той е ченге и вече знае, че сме го направили с Хейстингс. Сега ще е особено внимателен. Искам да кажа, иди да му видиш бюрото. Толкова е чисто, сякаш никой не седи на него. Вероятно е дошъл да го почисти вчера, след като е разбрал какво правим с Хейстингс.
— Е, малко ми е трудно да осмисля всичко това. Сигурна ли си, че сме хвърлили око на правилния човек?
— Сигурна съм, че той е заподозрян, и точно затова ни е нужна заповедта за обиск. За да съберем доказателства, които потвърждават или опровергават подозрението.