— Ние?
— Хари Бош работи върху това заедно с мен. В момента би трябвало да наблюдава Ролс. Хм… ами ако…
Тя не довърши, защото още го обмисляше.
— Какво? — попита Масър.
— Разговорът, който проведох току-що, беше с Хейстингс — каза Балард. — Той потвърди, че Ролс е бил доброволец в кампанията през 2005-а. Чукал е по вратите и е раздавал тези значки.
— Хейстингс каза ли, че е чукал на вратата на Лора Уилсън или поне е бил в сградата й? Нещо, което да свързва директно Ролс с Уилсън?
— Не, нищо толкова конкретно. Но той е влязъл в социалния кръг на Джейк Пърлман почти веднага след убийството на сестра му.
Масър поклати глава и каза:
— Документът си има някои плюсове. Но не са достатъчно, за да мине през Кентърбъри. Имаш ли резервен съдия, на който би могла да го занесеш? Моят се пенсионира преди две години.
Балард се замисли за момент, преди да отговори. Имаше наум един съдия, но нещата бяха сложни. Съдия Чарлз Роуън често се интересуваше от Балард повече като от жена, отколкото като от детектив. Да отиде в къщата му, за да получи подпис върху заповедта за обиск, щеше да изисква пируети, които тя не копнееше да изпълни, нито пък се гордееше с това. Преди Роуън имаше за резервен съдия жена, при която нямаше нужда от пируети. Но Каролин Уикуайър бе загубила изборите за нов мандат, когато срещу нея се кандидатира популярен бивш прокурор, който твърдеше, че е мекушава спрямо престъпниците.
— Мисля, че имам към кого да се обърна — каза накрая Балард.
— Е, тогава да добавим онова, което си разбрала от Хейстингс, и да го поизгладим малко — каза Масър. — Пък да видим какво ще стане.
34.
Централният магазин НДО на Тед Ролс се намираше на Монтана Авеню в Санта Моника. Бош мина бавно с колата покрай него и видя в предната стая някакъв мъж да отваря пощенска кутия с ключ. Бош хвърли едно око в огледалото за обратно виждане и спря да погледа малко. Вече бе минал покрай дома на Тед Ролс на близката Харвард Стрийт, но изглежда, там нямаше никого.
Магазинът се намираше на приземното ниво на двуетажна сграда, наречена простичко „Магазини и офиси Монтана“. Беше дълга една пресечка и на първия й етаж се редяха един до друг магазини, а на втория — малки офиси. Стълбищата в източния и западния край даваха достъп до коридора, който минаваше по цялата дължина на сградата пред офисите.
Магазинът НДО бе разделен на две части. Отпред, зад дебелата стъклена витрина, имаше редица частни пощенски кутии, достъпни денонощно за клиентите, които можеха да влизат през входната врата, отваряща се с магнитна карта. Зад стаята с пощенските кутии се намираше колетната служба с щанд и рафтове с картонени кутии и помощни материали.
Бош видя как мъжът извади от пощенската си кутия малък пакет, затвори я и си тръгна. После видя друг мъж да се появява от дъното на магазина и да сяда зад щанда.
Не беше Тед Ролс, но това не означаваше, че Ролс не е там или в офиса, който държеше точно над магазина.
Бош потегли отново и зави наляво по 16-а улица. После зави пак наляво по една тясна пресечка, минаваща зад търговския център. Караше бавно, като четеше имената на фирмите, изписани на задните врати. В уличката нямаше коли и на всеки петнайсетина метра стояха знаци „Паркирането забранено“, а до задната стена бяха наредени контейнери за боклук. Бош се огледа за охранителни камери, но не видя такива.
Като стигна до вратата, обозначена с НДО, намали скоростта още повече и погледна към прозорците на офиса на втория етаж. Те с нищо не му подсказваха дали Ролс е вътре. Венецианските щори зад стъклото бяха плътно затворени.
Той набра скорост и продължи към края на пресечката, която излизаше на 17-а улица, после сви наляво и излезе пак на „Монтана“. Видя, че до тротоара се освободи място за паркиране, и бързо го зае, мушвайки черокито зад един малък микробус. От това място му се откриваше добър изглед към магазините и коридора пред офисите на втория етаж. Реши, че това е най-доброто, което може да направи за момента. Ролс го познаваше. Бош не можеше да влезе в магазина на НДО или в офиса, без да рискува да се разкрие на заподозрения. Реши да чака, докато Балард не се обади да му каже какво е станало със заповедта за обиск и какъв трябва да е следващият им ход.
Пусна радиото на станция KKJZ и хвана кавър на Ед Рийд на старата песен на Шърли Хорн „Да пием за живота“. Рийд я пееше бавно и в гласа му личеше опитът на годините му.
Наложи се Бош да намали радиото, когато телефонът му иззвъня и той видя, че е Балард.
— Хари, какво става? — попита тя.