— Още не съм намерил Ролс — отвърна Бош. — Изглежда, в къщата му няма никой. Колата му липсва и не видях никакви признаци на живот. Сега наблюдавам офиса му на „Монтана“. Не съм виждал нито него, нито колата му. Ами ти? Ако съдя по звуците, май шофираш.
— Пътувам към Брентуд.
— Какво има в Брентуд?
— Чарли Роуън. Подготвих искането за заповед за обиск. Масър ми помогна да го напиша.
Бош знаеше, че тя говори за съдията от върховния съд на окръг Лос Анджелис Чарлз Роуън.
— Роуън дежурен ли е, или е твоят съдия?
— Той ми е резервата — каза Балард. — Масър смята, че трудно ще получим одобрение, и се надявам да използвам чара си върху Роуън, за да го избутам през финалната линия.
— Да, помня, че навремето му се носеше такава слава. Искаш ли и аз да дойда?
— Благодаря, Хари, но ти не си ми баща. Не за пръв път си имам работа с хора като Роуън. Мога да се оправя.
— Извинявай, че попитах.
— После мога да дойда при теб. Брентуд е наблизо.
— Трябва да разберем дали Ролс изобщо е тук. Може да е усетил от думите на Хейстингс, че малко ни остава да го спипаме.
— Същото си мислех и аз. Като взема подпис върху заповедта, ще тръгнем да проверяваме и ще разберем дали си е обрал крушите.
— Добре, аз ще съм тук.
Затвориха. Бош погледна през улицата към магазина на НДО. Имаше изглед през витрината към щанда за колети, където служителят, изглежда, четеше книга, докато чакаше следващия клиент.
На Бош му харесваше този наблюдателен пункт, а и не беше сигурен дали мястото за паркиране ще остане свободно, ако направи още едно кръгче около сградата. „Монтана“ беше оживен търговски район и местата за паркиране не оставаха свободни задълго. Но онази задна врата го притесняваше. Не знаеше дали там има вътрешно стълбище, което свързва магазина с офиса горе. Но така или иначе бе невъзможно само едни очи да наблюдават едновременно и магазина, и офиса. Надяваше се Балард да пристигне скоро с подписаната заповед за обиск.
35.
Очите на съдия Чарлз Роуън грейнаха, когато видя Балард на входната си врата.
— Рене! Любимият ми детектив в целия Град на ангелите. Как си, скъпа?
— Добре съм, съдия. А вие как сте?
— Вече съм по-добре, щом те видях. Какво ми носиш?
Той направи крачка назад, за да я огледа по-добре, и погледът му се задържа върху нея прекалено дълго. Балард бе отвратена, но запази деловия си вид.
— Мисля, че знаете — каза тя. — Имам искане за заповед за обиск по един случай, който се разкрива, докато говорим. Може ли да ви разкажа за него?
— Разбира се — отвърна Роуън. — Влизай, влизай.
Той отстъпи още назад, но отвори вратата само малко, така че Балард да се промуши покрай него, докато влиза. Неловкостта й се усили още повече.
Роуън беше доста над шейсетгодишен, поне две десетилетия по-стар от Балард. Имаше сребристосива коса и брада в същия цвят. Изобилните косми в ушите му бяха в тон с тях.
Тя и друг път бе идвала в къщата на Роуън и знаеше, че той живее сам след няколко неуспешни брака. Знаеше също, че трябва да завие надясно, където се намираше трапезарията, а не към хола, където съдията можеше да се опита да седне твърде близо до нея на дивана.
— Не искаш ли да се разположиш удобно в хола? — попита Роуън.
Но Балард вече бе влязла в трапезарията.
— Масата тук ще свърши работа, съдия — каза тя. — Партньорът ми е сам на пост и не искам да го карам да чака. Нещата могат да станат опасни. Така че ако благоволите да погледнете това, ще мога да се върна бързо при него.
— Разбира се — отвърна Роуън. — Но всичко по реда си. Какво ще пиеш? Чай с лед, шардоне, какво?
— Наистина, съдия, единственото, което искам, е да прочетете заповедта и се надявам да откриете, че всичко съответства и е в пълен ред.
И го дари с най-пленителната усмивка, която можеше да си докара при дадените обстоятелства. После сложи искането за заповед за обиск на масата и дръпна стола за него. Тя щеше да остане права.
Роуън я погледна и изглежда, разбра, че това няма да се превърне в приятелска визита. Отиде до стола и седна.
— Така, да видим какво имаме тук…
— Мога да ви го разясня — каза Балард. — Но ако искате просто да го прочетете, всичко е написано.
— Ходихте ли е това в прокуратурата?
— Не точно. Сега ръководя отдел „Неприключени следствия“ и имаме назначен при нас един пенсиониран заместник областен прокурор, който преглежда заповедите ни и ни помага да ги напишем. Днес дойде от къщи, за да свърши това, защото знаеше, че времето е от решаващо значение.