— Наистина ли? Как се казва?
— Пол Масър. Работил е в „Тежки престъпления“ в прокуратурата.
— Знам го. Способен прокурор.
— Такъв е.
— Така… да видим.
Съдията започна да чете първата страница и Балард усети, че стомахът й се свива. Първите четири страници от молбата съдържаха стандартни законови формулировки, които бяха практически едни и същи във всяка заповед, представяна на съдия. Роуън можеше да ги прескочи, за да стигне до същинската част — резюмето на случая и обосновката — но не го правеше и Балард трябваше да приеме, че това е защото бе отбила опита му да превърне това в приятелско посещение, ако не и нещо повече.
Въпреки това не каза нищо от страх, че може да ядоса съдията и да го накара да отхвърли заповедта. Пристъпваше от крак на крак и просто гледаше.
Роуън запази мълчание, докато стигна до третата страница, а после заговори, без да вдига очи от документа.
— Сигурна ли си, че не искаш нещо за пиене, Рене?
— Не, благодаря. Партньорът ми ме чака.
— Разбирам. Работя колкото бързо мога. Трябва да съм щателен. Не искам това да се обърне срещу мен и да ме ухапе в апелативния съд, ако реша просто да го подпиша и да те отпратя.
— Разбира се, сър.
— Чарли. Стари приятели сме, Рене.
— Е, тогава… Чарли.
Най-после той стигна до излагането на фактите по случая, а после и до обосновката. Балард си погледна часовника. Тревожеше се какво става с Бош, който я чакаше на Монтана Авеню.
— Гледането на часовника няма да помогне — каза Роуън. — Ти може да бързаш, но аз не бива да бързам. Не и когато става дума за обиск на собствеността и тялото на един човек.
— Разбирам, сър — каза Балард. — Тоест, Чарли.
Вече бе сигурна, че Роуън ще отхвърли заповедта, защото тя бе отхвърлила него. Преследваше сериен убиец, а този съдия щеше да е толкова дребнав, че да осуети усилията й заради накърнена гордост. Прииска й се просто да си бе опитала шансовете с Кентърбъри.
— Рене, би ли отишла в хола? — попита изведнъж Роуън.
— Ъъъ, защо, Чарли? — попита Балард.
— Защото в хола има врата към домашния ми кабинет. На бюрото ще намериш печата ми и тампона с мастилото. Би ли ми ги донесла, за да подпиша и подпечатам тази заповед за обиск?
— Разбира се.
Изненадана и облекчена, Балард бързо прекоси антрето, мина през хола и влезе през една двукрила врата в кабинета. Зърна печата със символа на Върховния съд да стои върху един тампон с мастило на бюрото.
Докато се връщаше към трапезарията, чу бръмченето на телефона си. Беше Бош. Тя не вдигна. Искаше да получи подпис и печат върху заповедта за обиск и да се махне далеч от съдията. Щеше да се обади на Бош по-късно.
36.
Говорителят на „Кейджаз“ прати най-добри пожелания на Рон Картър по случай осемдесет и петия му рожден ден, отпразнуван в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк предната седмица. След това пусна „Песен за теб“, кавър от албума на Картър „В най-добрата си форма“, издаден, когато великият басист беше петдесет и девет годишен младок.
Песента продължи осем минути и когато свърши, Бош изключи радиото, за да се обади пак на Балард и да провери дали вече е тръгнала към Монтана Авеню. Но преди да успее да го направи, видя, че осветлението в магазина на НДО се промени. Дълбините на магазина зад щанда за колети се озариха за момент и Бош предположи, че някой е отворил задната врата и е пропуснал дневна светлина. Моментално запали двигателя и излезе от безценното място за паркиране.
Този път мина покрай западния вход на задната уличка, вместо да свие по нея. Това му даде възможност да хвърли бърз поглед в пресечката и той видя една кола, паркирана горе-долу по средата й, тоест в близост до магазина на НДО. Багажникът на колата бе отворен, което попречи на Бош да определи марката или да види дали регистрационният номер съвпада с този на Ролс.
Продължи до Айдахо Авеню, зави наляво през един жилищен квартал и кара до 17-а, където зави отново наляво и излезе от другата страна на уличката. Този път видя отличителната решетка на БМВ и металически синия гланц на капака. По-рано Балард му бе пратила описание на синьо БМВ серия 5 от 2021 г. със специален регистрационен номер НДО1. Колата бе прекалено далеч, за да може да прочете номера на предната броня, но си личеше, че е само от четири символа. Той се почувства сигурен, че това е БМВ-то на Ролс и че самият Ролс е в магазина.
Тъй като БМВ-то бе обърнато на изток, Бош предположи, че Ролс ще излезе от източния край на уличката, след като си тръгне от магазина. Включи на заден и се върна по 17-а улица, за да завие в автомобилната алея на първата къща южно от пресечката. Това място му даваше пряк изглед към изхода на уличката.