Тъкмо изключи колата от скорост, когато му позвъни Балард.
— Ролс е тук — каза той. — Колата му е в уличката зад магазина и мисля, че може скоро да потегли. Ти къде си? Взе ли заповедта?
— Подписана е — каза Балард. — Тъкмо тръгвам.
— Ако той потегли, ще ми е трудно да следя с една кола човек, който вероятно го очаква.
— Разбирам. Идвам към теб.
Бош затвори и съсредоточи вниманието си върху изхода на уличката. Не му харесваше, че не вижда самото БМВ, но също така не му се искаше да слиза от колата и да рискува да бъде видян от Ролс или да го изтърве, ако потегли, а той е далеч от колата си.
Тъй като гледаше надясно през предното стъкло, не видя мъжа, който се приближи отляво и потропа с юмрук по покрива на колата.
Бош се сепна и се обърна.
— Не исках да ви стряскам — каза мъжът. — Но можете ли да ми кажете какво правите тук?
— Ами… чакам един човек — отвърна Бош.
Изви глава да погледне към уличката, после се обърна пак към мъжа.
— Човек, който живее в квартала ли? — попита мъжът.
— Всъщност това не е ваша работа — каза Бош.
— Е, ще го направя моя работа. Това е моята входна алея и искам да знам защо сте на нея.
— Извинявайте. Ще се преместя на улицата.
И запали двигателя.
— Това не е достатъчно — заяви мъжът. — Ако се мотаете тук, трябва да знам защо, иначе ще повикам полиция.
— Господине, аз съм от полицията — каза Бош.
Извърна се от него и включи колата на скорост. Изкара я на улицата и зави надясно. Мина бавно покрай пресечката и хвърли бърз поглед към БМВ-то.
Него го нямаше.
Погледът му бе привлечен от стопове, просветнали в края на уличката, докато една кола завиваше надясно по 16-а.
— Мамка му! — изруга Бош.
Даде газ и подкара към „Монтана“. На знака „Стоп“ навлезе бавно с колата в кръстовището и погледна наляво. Видя синьото БМВ да излиза на „Монтана“ и да се насочва на запад. Бош направи същото и започна да го следи, поддържайки разстояние от пресечка и половина. Предполагаше, че Ролс се е насочил към булевард „Линкълн“, който на свой ред щеше да го изведе на 10-а магистрала, а оттам вече накъдето си пожелае.
Обади се пак на Балард.
— Той потегли — каза Бош. — Мисля, че отива към магистралата.
— Къде да отида аз?
— Ако хване по десета, значи е тръгнал към четиристотин и пета.
— Аз съм точно до четиристотин и пета.
— Качи се на нея и тръгни на юг. Ще ти се обадя, когато се насочим натам. Ако успеем, ти поемаш следенето. Мисля, че мен ме засече.
— Откъде знаеш?
— Направи обратен завой в уличката, за да не излезе покрай мен.
— Мамка му!
— Ами какво да ти кажа, така е при следене с една кола.
— Знам, аз съм виновна.
— Не, не си ти виновна. Просто така стоят нещата.
— Ами ако си отива вкъщи?
— Това би било идеалният вариант, но не мисля, че ще стане. Колежанските улици са на изток оттук. Ако отива натам, хванал е доста заобиколен път.
Пред него Ролс зави на юг по „Линкълн“, както бе предрекъл Бош. Когато стигна до кръстовището и направи същия завой, не видя БМВ-то пред себе си. На минаване през следващото кръстовище намали скоростта и бързо се озърна наляво-надясно. БМВ-то не се виждаше никъде.
— Мамка му — промърмори. — Май вече го изгубих.
— Какво? — попита Балард. — Къде?
— Зави по „Линкълн“ и когато го последвах, беше изчезнал. Оглеждам страничните улици, но не виждам колата му никъде.
— Трябва да вземем пробата!
— Знам. Значи сега вината е моя.
— Не те виня, Хари. Просто съм бясна. Къде мислиш, че отива?
— Към магистралата, а оттам — кой знае? Може да отиде на летището или да поеме на юг към Мексико или на север към Канада.
Вече бе подминал три кръстовища и не бе видял синьото БМВ.
— Накъде да се насоча сега? — попита Балард.
— Продължавай към четиристотин и пета и тръгни на юг по нея. Ще…
Не довърши. Телефонът изхвръкна от ръката му, когато нещо рязко блъсна колата отзад. Изведнъж той усети, че се върти обратно на часовниковата стрелка. Черокито се приплъзна странично през едно кръстовище и помете един знак „Стоп“, преди да се забие в някаква паркирана кола и да спре.
Бош за момент бе зашеметен, а после остра болка в коляното проряза мъглата и го накара да се освести. Той стисна коляното си и се огледа, мъчейки се да се ориентира и да разбере какво е станало. Видя през предното стъкло синьото БМВ, което търсеше. То стоеше насред „Линкълн“, а десният му фар бе счупен от удара.