На сутринта майката на Сара се обадила да провери как са децата й. Джейк й казал, че Сара още спи. Тъй като наближавало 11, тя му казала да отиде в стаята на сестра си и да я събуди, за да се обади по телефона. Тогава той открил, че Сара е жестоко убита в леглото си — и кошмарът на семейството започнал.
Бош не си водеше бележки, докато преглеждаше многото резюмета на разпити в първия том. Първоначалното разследване бе проведено щателно и изглеждаше съвсем завършено. Бош не видя никакви пропуски или недоработки. Когато бе работил по-рано в отдел „Неприключени следствия“, не бе необичайно да прегледа някое дело и да види мърляво и дори мързеливо разследване на убийството. При Сара Пърлман не беше така. Изглеждаше, че Килмартин и Рослър бяха взели случая присърце и не бяха оставили нито един камък необърнат. А това, което правеше работата им още по-впечатляваща, беше, че по време на тяхното разследване жертвата не бе свързана с могъщ политик. Това щеше да стане много години по-късно.
Два часа след началото на прегледа си той се прехвърли на Том 2, втората папка с документи по убийството, и откри, че тя е пълна с опреснителни доклади, подавани след трийсет дни, после деветдесет, после шест месеца, и накрая ежегодно в продължение на пет години, преди делото да бъде официално класифицирано като неразкрито и без движение. Не се бе появил нито един заподозрян или дори съмнителен човек и така и не бе установено дали Сара е познавала убиеца си.
В края на втория том се намираше допълнителната информация за запитвания от страна на семейството на жертвата и други хора през годините. Тя показваше, че родителите на Сара Пърлман са се обаждали многократно, интересувайки се за някакъв напредък, докато накрая, преди седем години, обажданията спрели. Тогава запитванията започнали да постъпват от съветник Джейк Пърлман или ръководителя на екипа му Нелсън Хейстингс. Бош предположи, че тази промяна означава, че родителите на Сара са починали, без да дочакат справедливо възмездие за дъщеря си.
Бош завърши анализа, като се върна към снимките в трети том и бавно прелисти найлоновите джобове, търсейки отново в стаята на Сара нещо, което би могло да изпъкне като пропусната следа или улика.
Накрая стигна до снимките на криминолозите и последния джоб със снимка на картончето за отпечатъци, на което лаборантът бе свалил частичния отпечатък от длан. Взираше се в него, когато усети нечие периферно присъствие, вдигна очи и видя, че Том Лафонт е излязъл от отделението си.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Ъъъ, да, наред е — каза Бош. — Просто преглеждам това.
Чувстваше се неловко Лафонт да го изучава с поглед.
— Дала ти е големия случай, а?
— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.
— Сестрата на съветника. Имам чувството, че ако не го разкрием, няма да се задържим дълго.
— Мислиш ли?
— Е, Балард със сигурност прекарва доста време на телефона с него. Нали разбираш, дава му подробен отчет какво правим тук. Изглежда, разговорите винаги се връщат към сестра му. Така че е подложена на натиск, без съмнение.
Бош само кимна.
— Намери ли нещо, което трябва да се направи? — попита Лафонт. — Много бих се радвал да приключим този случай.
— Не още — каза Бош. — Продължавам да търся.
— Е, успех тогава. Ще ти е нужен.
— С какво си се занимавал в Бюрото? В офиса в Ел Ей ли си работил?
— Започнах в Сан Диего и изпълнявах задачи в Сакраменто и Оукланд, преди да се озова тук. Бях в отдел „Тежки престъпления“. След двайсет години напуснах. Писна ми да гоня банкови обирджии.
— Мисля, че те разбирам.
— С Лилия свършихме за днес. Добре дошъл и до следващия път.
— До следващия път.
Бош гледаше как Лафонт и Агзафи си събират нещата и излизат. Изчака малко, а после стана да потърси ксерокс.
На път към изхода от архива спря и погледна по един от проходите. Рафтовете от двете му страни бяха отрупани с дела за убийства. Някои нови и сини, други избледнели, а малък брой дела се съхраняваха в бели папки. Той влезе в прохода и тръгна бавно покрай делата, плъзгайки пръстите на лявата си ръка по пластмасовите папки. Всяка от тях бе история на едно неразкрито убийство. За него това бе свещена територия. Библиотека на изгубените души. Твърде много, за да могат той, Балард и останалите да ги разкрият някога.