Бош не бе сигурен какво да каже. Знаеше, че почти всеки вярва в нещо, таейки надежда, че в края има нещо повече от пустота.
— Разбирам — повтори той.
Погледна през прохода Кауенга към странично виждащите се оттук букви на Холивуд. Усещаше колко незадоволителен е отговорът му.
— Сега ще ви оставя — каза Хуанита. — Благодаря ви още веднъж, детектив Бош.
— Хари.
— Благодаря ви, Хари. Довиждане.
— Довиждане, Хуанита.
Бош стискаше телефона в ръката си и си мислеше как Хуанита с години е чакала отговори, а накрая дори не е получила цялата истина. В душата му започна да се надига силен гняв.
Той изкуцука обратно в къщата и използва лаптопа си, за да намери един телефонен номер. Набра го и попита по име за репортерката, чийто глас бе чул на пресконференцията на Лосанджелиското полицейско управление. Докато чакаше да го пренасочат, се върна на терасата. Взираше се през прохода, когато в ухото му се разнесе глас със слаб карибски акцент.
— Кейша Ръсел, с какво мога да ви помогна?
— На живо по телевизията ме нарече „кибритлия“.
— Хари Бош. Много време мина.
Той си спомни как тя изричаше името му. Звучеше, сякаш отхапва от хрупкава ябълка.
— Мислех, че си в окръг Колумбия и отразяваш политиката.
— Писна ми от тамошните зими. Освен това миналата година едва не ме убиха в Капитолия. Реших, че ми е време да се върна към първата си любов, да отразявам престъпления.
— Мислех, че да отразяваш политика и да отразяваш престъпления е едно и също.
— Много смешно. Интересно, че ми се обади. Аз исках да ти звънна, но не намерих никой, който да е склонен да ми даде номера ти. Обаждаш се само за да се оплачеш или искаш да ми кажеш нещо?
Бош се замисли за последен път дали да не си затрае, но образите, които пазеше в себе си от случая — Сара Пърлман, Лора Уилсън и дори Хуанита Уилсън — бързо изтласкаха тази мисъл.
— Използват те — каза той. — Беше доста по-умна, когато патрулираше за последен път.
— Нима? — попита Ръсел. — Кой ме използва?
— Източникът, който ти е казал, че аз съм стрелецът. Казал ти е за мен, но не и остатъка от историята. Повече го интересува да се отърве от мен, отколкото цялата истина да излезе наяве.
— Този разговор официален ли е?
— Не още.
— Тогава трябва да затварям. Гоня срок. Ако искаш да се видим, след като си предам материалите, определено съм навита. Много време мина. Можем да пийнем нещо и да ми обясниш кой какъв е в зоологическата градина.
Това беше стар израз от Лосанджелиското полицейско управление — предупреждение, еднакво полезно, когато се отзоваваш на радиоповикване с код 3 — разрешено използване на лампи и сирени — и когато задълбаваш в недрата на служебната политика. Точка първа бе преценяване на ситуацията: да определиш кой какъв е в зоологическата градина.
— Може би след като нещата поутихнат — каза Бош. — Ако още съм тук.
— Аз не бих заложила на противното — отвърна Ръсел. — Ти може да си кибритлия, може да не си, но определено умееш да оцеляваш. Има ли нещо, което смяташ, че наистина трябва да знам, преди да пусна този материал?
— За момента знаеш само половината от историята.
— Тогава кажи ми онази половина, която не знам.
— Това не е моя работа.
— Ами ако се откажа от онова с „кибритлията“ и се придържам към станалото в неделя? Ако ти направя тази услуга, какво ще направиш ти за мен?
— Впрочем, това откъде се взе?
— „Кибритлията“ ли? Трябваше да поровя дълбоко. Цитат от жалба на Хъни Чандлър, пусната през деветдесетте. Помниш ли я? Истинският цитат е „Бош е кибритлия, който първо стреля, а после задава въпроси“. Освен това те нарича каубой в действие. Това страшно ми харесва и определено смятам да го използвам в репортажа си.
На Бош му проблесна спомен за адвокатката по човешки права, преди да бъде убита от някой, който се опитваше да го впечатли. Хъни Чандлър бе яростен враг на Бош и той не се съмняваше, че би го нарекла „кибритлия“ в един от документите си или дори открито в съда, но накрая бе започнал да я уважава.
Той сведе поглед към магистралата по дъното на прохода. Тя бе задръстена в часа пик.
— Да — каза той. — Помня Чандлър. Също както помня, че ти си репортерка, която винаги е искала да докопа новината първа, но и да я разбере правилно.
— Това е удар под кръста, Хари. Винаги обвинявай вестоносеца. Но аз те моля да ми помогнеш да я разбера правилно. Ако ти не искаш, то кой е виновен?
Бош се поколеба само за миг, преди да заговори.