— Имаше лисица в курника, Кейша.
Последва дълга тишина, преди Ръсел да отговори.
— Какво означава това?
— Не си го чула от мен — каза Бош. — Търси потвърждение другаде. Ролс беше лисицата.
— Говориш ми с гатанки. За какъв курник приказваме?
— Ролс беше доброволец в отдела. Работеше по случаите на Пърлман и Уилсън. Заедно с нас.
— Отдел „Неприключени следствия“… ти ебаваш ли се с мен?
— Де да беше така.
— И те се опитват да го потулят, за да си спестят конфузното положение.
— Искаше да знаеш кой какъв е в зоологическата градина.
— Чакай да видя дали съм разбрала правилно. Рене Балард е вкарала сериен убиец в собствения си екип.
— Не. Решението не е нейно. Изборът не е неин.
— Чий тогава?
— Може би трябва да се обадиш на Нелсън Хейстингс в офиса на съветника и да зададеш този въпрос на него.
Чу приглушения смях на Ръсел, макар да бе очевидно, че тя е затулила телефона с длан. После пак зазвуча ясно.
— Това просто е прекалено добро, мамка му!
— Само помни, търси си потвърждението сама — предупреди я Бош. — Мен не ме намесвай.
— Не се тревожи, Хари. Ще го направя. Вярваш ли ми? По-рано ми вярваше.
— Това беше много отдавна. Ще разбера дали мога да ти вярвам, като прочета вестника утре.
— Ще го има онлайн в десет.
— Не съм абониран.
— Тогава изчакай до утре. Но хайде скоро да се срещнем за онова питие.
— Ако направиш това както трябва, аз черпя.
— Дадено. Трябва да затварям. Срокът изтича след час, а благодарение на теб имам още сума ти работа за вършене.
— Успешен лов.
Бош затвори и погледна пак надолу към прохода. Там нищо не помръдваше. Артериите на града бяха запушени.
41.
Балард искаше да е първата, пристигнала на работа, но когато влезе в залата на архива, чу ритмичните механични звуци на разпечатване на множество страници в копирната стая. Надникна вътре и видя Бош да нанизва документи на трите скоби на една папка, докато в същото време се разпечатваха още.
— Хари, какво правиш тук?
Той се вгледа задълго в нея, преди да отговори.
— Ами, аз работя тук. Освен ако не са ме уволнили, без да ми кажат.
— Не, имам предвид, мислех, че ще си вземеш малко почивка. Да оздравееш.
— Два дни стигат. Добре съм. Всичко е наред.
— Когато те видях за последно, коляното ти изглеждаше малко нестабилно.
— Купих си пристягаща наколенка. Върши доста добра работа. Но трябва да видиш какви белези оставя на крака ми.
Балард влезе в стаята и погледна папката. Бош явно съставяше дело за убийство.
— Какво е това? — попита тя.
— Копирам документите, които нямам, по случая на семейство Галахър — каза той. — Ще се върна към него.
— Мислех, че сме се разбрали за копирането на документи, и все пак ето те тук.
Бош не каза нищо, докато връщаше купчина документи в една от оригиналните папки. Балард остави кутията, която носеше, на един плот до папката, която пълнеше Бош.
— Хари. Какво става?
— Виж, доста време не съм бил в управлението, но все още знам как да разчитам чаените листенца. Те смятат да ти кажат да се отървеш от мен. И аз нямам нищо против. Не искам да ти причинявам повече проблеми, отколкото вече съм ти създал. Само че когато си тръгна, кой ще работи върху това?
И посочи седемте папки на делото върху плота.
— Затова реших да го взема с мен. И да продължа да работя. Ще ти се обадя, когато намеря Макшейн.
— Хари, няма да те баламосвам, че всичко е тип-топ — каза Балард. — Но аз им заявих, че ако ти се махнеш, махам се и аз. Казах го лично на шефа.
Бош кимна.
— Благодарен съм ти за това. Наистина. Но не биваше да го правиш. То няма да им попречи да направят каквото искат.
— Ще видим — отвърна Балард.
— Да, ще видим, и то вероятно съвсем скоро.
— Написаното в „Таймс“ тази сутрин не ни помага с нищо. Чете ли го?
— Не чета „Таймс“.
— Те знаят много неща, които не бяха казани на пресконференцията на шефа.
— Това им е работата.
— Тази Кейша Ръсел, репортерката… познаваш ли я?
— Хм, да, но последното, което чух за нея, беше, че заминала за бюрото във Вашингтон. Това беше, де да знам, доста отдавна. Преди години. Изненадвам се, че е още жива.
— Е, жива е и сега е в Ел Ей, и е изтипосала цялата история. Че Ролс е бил в отдела и че там са го вкарали от офиса на съветника. Ето защо подраних — защото Нелсън Хейстингс ми се обади в шест сутринта.
— Бас държа, че е бил бесен. Това кутията от колата на Ролс ли е?