— Беше бесен и още е. И не сменяй темата. Който и да е дал на Ръсел тази история, ме вкара в голяма беля.
Копирната машина приключи работата си и в стаята стана тихо.
— Съжалявам да го чуя — каза Бош. — В репортажа не беше ли назовано някое име?
— „Източници съобщиха“, само това пише — каза Балард. — И Нелсън смята, че аз съм един от тези източници. В края на краищата тя ми звъня. Всъщност три пъти. Но аз изобщо не съм говорила с нея, дори не й върнах обажданията да я питам откъде ми е взела номера и да кажа, че не коментирам. Няма нищо по-гадно от това да те обвиняват за нещо, което не си направил.
— Познато ми е. Съжалявам. Но може би е хубаво, че всичко излезе наяве и хората знаят. Не мислиш ли?
— Не и ако закрият пак отдела. Когато Пърлман дава нещо, може също така да си го вземе. И защо не? Случаят на сестра му е разкрит. Той вече получи каквото искаше.
— Наистина ли мислиш, че ще закрият отдела заради Ролс?
— И двамата сме виждали да се вземат далеч по-лоши решения. Ето защо можеш да забравиш за Галахър засега.
— Какво искаш да кажеш?
Балард взе отново кутията и се обърна към вратата.
— Ролс все още е приоритет номер едно — каза тя. — Ако го свържем с други случаи и започнем да ги разчистваме, може би няма да ни ударят балтията. А ако се опитат, може би някой ще го подшушне на Кейша Ръсел. Тогава те ще изглеждат лошите и ще бъдат принудени да отстъпят.
Балард излезе от стаята. Не се и съмняваше, че именно той стои зад репортажа в „Таймс“. Когато не бе познала името на репортерката, което Хейстингс й крещеше по телефона в шест сутринта, провери в уебсайта на „Таймс“ предишните репортажи на Ръсел и видя, че през деветдесетте тя е водила полицейската хроника. Няколко от статиите й бяха за случаи, водени от детектив Хари Бош. Балард бе ядосана на Бош. Не толкова заради онова, което бе направил — трябваше да признае, че изкарването на цялата история наяве бе първото нещо, което управлението трябваше да стори. Просто й се искаше да бе дошъл преди това при нея и да го планират заедно. Искаше й се също той да си беше признал за своята роля в тази работа. Това показваше, че й няма чак такова доверие, както си бе мислила.
Отнесе кутията в стаята за разпити. Мина повече от час, преди другите следователи да започнат да пристигат на работните си места. През това време Балард се занимаваше със своята работа, а Бош със своята, като оставаше тих като мишка, макар Балард да го знаеше, че е там. Колин Хатърас бе първата, която се появи в офиса, и веднага започна да обсипва Балард и Бош с въпроси за Ролс, престрелката и други страни на случая. Спомена и за репортажа в „Таймс“, но въпросите й се дължаха главно на факта, че виждаше Балард и Бош за първи път след престрелката в неделя. Бош бе в отпуска, а Балард си бе наела бюро в Дирекция на полицията и бе работила оттам в понеделник и вторник, така че да е лесно откриваема за хората от отдел „Вътрешни разследвания“, както и за „Връзки е медиите“ и командния персонал.
— Колин, задръж за момент — каза Балард. — Не искам да ми се налага да отговарям четири пъти на едни и същи въпроси, когато пристигнат и другите. Така че хайде да изчакаме да се съберат всички и тогава ще ви разкажа каквото знам и върху какво искам да работите тази седмица. Става ли?
— Става — съгласи се Хатърас. — Разбирам те. Но искам само да заявя за протокола, че усещах лоши вибрации откъм Тед Ролс. Не исках да казвам нищо досега, защото ми беше колега. Но когато беше тук, я усещах — ужасно тъмна аура. Трябва да призная, мислех си, че може да идва от Хари, но сега вече знам. Определено е бил Тед.
— Слава богу — каза Бош. — Голямо облекчение е да знам, че моята аура не е ужасно тъмна.
Балард чу думите на Бош, но не можеше да го види заради преградата. Приведе се над бюрото си, за да не забележи Хатърас как се усмихва на подмятането му. После стана сериозна.
— Хм, знаеш ли какво, Колин? Ще трябва да напиша доклад за Ролс и цялата тази работа. Така че не искам да спираш с КГГ изследванията си. Продължавай и виж дали можеш да намериш допълнителни генеалогични връзки. Ако успеем да докажем ползата от тях в този случай, мисля, че ще ни помогне много пред началството.
— Разбрано, шефе — каза Хатърас. — А сега, след като вече знаем родословното дърво на Ролс от лосанджелиския му клон, мога да започна да работя в обратна посока.
— Добре, Колин. Кажи ми, когато сглобиш всичко.
— Нямаш грижа.
Балард завъртя очи. Тези думи се превръщаха в голям дразнител.
В осем и трийсет Масър, Лафонт и Агзафи вече бяха по местата си и Балард се изправи, така че всички да я виждат.