— Добре, слушайте — започна тя. — Първо, благодаря ви, че дойдохте при толкова кратко предизвестие, защото имам нужда целият екип да работи върху това. Още не сме приключили с историята, която сега е известна като случая Тед Ролс. Когато той отне собствения си живот в неделя — всъщност вероятно това е една от причините да го направи — в багажника на колата му имаше кутия. Ние я прибрахме и тя съдържа лични вещи, които може би идват от други жертви. Говоря за неща като бижута, четки за коса, кутийки с грим, статуетки и джунджурии — всякакви такива.
— Сувенири — отбеляза Хатърас очевидното.
— Да, сувенири — каза Балард. — И искам всички ние да направим каквото ни е по силите, за да свържем тези предмети с други жертви. Всичко, което знаем със сигурност, е, че той е убил Сара Пърлман през 1994-та и Лора Уилсън през 2005-а. Това е голяма разлика във времето. Също толкова голяма е разликата между 2005-а и тази неделя, когато Ролс, благодарение на Хари Бош, бе изваден от строя.
— Браво, браво! — обади се Масър.
Стана и вдигна ръка над преградата, за да я плесне с ръката на Бош. Бош го направи, макар и доста неохотно според Балард.
— Наредила съм споменатите вещи на масата в стаята за разпити — продължи тя. — Искам да отидем там, да ги огледаме хубавичко, може би да изберем някоя и друга от тях и да се заловим за работа. Знам, че не е много вероятно, но нека видим дали ще можем да свържем нещо от тях с някое дело.
Посочи към рафтовете на архива, където се пазеха всички неразкрити случаи.
— Всички знаем, че там има много семейства, които чакат отговори. Вие може да сте на различно мнение, но аз бих се съсредоточила върху годините между Пърлман и Уилсън. Знаем, че след Уилсън Ролс се е разболял — бил му е трансплантиран бъбрек — и това може да го е принудило да изостави убийствата. Но мисля, че вероятно е бил активен през годините между тези две жертви. Поканих съветник Пърлман да дойде да разгледа вещите, ако може да познае нещо, което е било на сестра му, но не знам дали ще дойде. Междувременно вчера прибрах всичко в отделни пликове, след като лабораторията взе проби и провери за отпечатъци. Това, което имате на масата, са вещите, които не дадоха криминологичен материал. Някакви въпроси?
Лафонт вдигна ръка като ученик.
— Том? — каза Балард.
— Ами домът и офисът му? — попита Лафонт. — Там има ли нещо?
— Добър въпрос — каза Балард. — Детективи от „Грабежи и убийства“ прекараха почти целия понеделник в претърсване на дома му, офиса му и един нает от него склад. Не откриха никакви улики. Повечето от вас вероятно знаят, че той беше женен и имаше малка дъщеря, и изглежда, не е смесвал тази част от живота си с другата. Няма нужда да споменавам, че те още са в пълен шок от станалото. Изглежда, Ролс е пазил сувенирите в офиса си в Санта Моника и затова е отишъл там в неделя — за да ги вземе и да замине. В колата му имаше куфар с багаж. Канел се е да духне.
— Някаква представа накъде? — попита Агзафи.
— За момента не — призна Балард. — Нито в телефона му, нито в джобовете му, нито в колата му имаше нещо, което да подсказва накъде е смятал да замине. Паспортът бе в джоба му, така че може би за Мексико или Канада. Смятаме, че просто е искал да се махне оттук, след като е осъзнал, че сме го надушили.
Изгледа всички в очакване на още въпроси, после каза:
— Ако това е всичко, да се залавяме за работа. Големият проблем е, че Ролс беше един от нас, което не ни представя в особено добра светлина. Така че да видим дали не можем да подобрим нещата, като разкрием още случаи. Да покажем колко сме ценни.
Седна отново, а другите станаха, за да отидат в стаята за разпити. Всички освен Бош. Той ги изчака да влязат в стаята да разгледат сувенирите, а после заговори на Балард иззад преградата:
— Кейша Ръсел беше тази, която ме нарече „кибритлия“ на пресконференцията. Затова й се обадих. Не знаех, че се е върнала в града и работи отново за полицейската хроника, и изведнъж я чувам как ме нарича „кибритлия“, само за да ядоса началника. А после… оставих да ми се изплъзне. Казах, че сме имали лисица в курника, защото от пресконференцията разбрах какво смятат да правят. Просто щяха да заметат тази гадост под килима както винаги и… Не го дообмислих, Рене. Трябваше да се сетя, че ти ще си изпатиш, така че сгафих. Съжалявам.
Балард кимна. Не защото Бош бе потвърдил онова, което вече знаеше, а защото бе решил да е откровен и да си признае. Доверието, което бе смятала за разрушено, беше възстановено.
— Няма нищо, Хари — каза тя. — Просто иди там и намери нещо, което да ни помогне да закрием някой случай.