— Дадено, шефе — отвърна той.
Тя се усмихна.
42.
Бош стана и погледна Балард над преградата. Тя работеше на компютъра си и пръстите й летяха с невероятна скорост по клавиатурата, но той не можеше да види екрана, за да разбере какво прави. Тя заговори, без да откъсва очи от работата си, каквато и да беше:
— Намери ли там вътре нещо, за което да се заловиш?
— Не, не още — каза Бош. — Другите са още там. Аз ще проверя по-късно, да видя какво е останало. Мислех си първо да отскоча с колата до Санта Моника.
— Току-що те чух да питаш по телефона за някакъв график за извозване. За това ли става дума?
— Да. Човърка ме нещо за онова, което Ролс правеше в неделя.
Сега вече Балард вдигна поглед от екрана към него.
— Какво?
— Добре де, само ме изслушай — каза Бош. — В неделя, когато минах покрай пресечката и видях колата му зад магазина, багажникът бе отворен, а той не се виждаше никъде.
— Да, бил е в офиса да си прибере сувенирите.
— Да, това мислим, че е правил. А ти каза, че след престрелката кутията със сувенирите е била открита в багажника на колата му и там е имало и куфар.
— Да, на задната седалка.
— Добре, тогава защо е отворил багажника, преди да влезе в магазина?
Балард сви рамене.
— Защото е щял да донесе кутията.
— Ти би ли отворила багажника, преди да влезеш в сградата? — попита Бош. — Или щеше да изчакаш, докато излезеш с кутията? Искам да кажа, тя не е толкова голяма, че да трябва да я носи с две ръце.
— Не знам, Хари. Мисля, че задълбаваш прекалено много.
— Може би. Но когато те видях с кутията днес, изведнъж ми просветна. Тази кутия лесно би се побрала на задната седалка заедно с куфара или на предната седалка до него. Защо ще я слага в багажника?
— Има ли значение? Това е едно от онези неща, които никога няма да разберем със сигурност. Известно неизвестно. Във всеки случай ги има.
— Да, но ами ако багажникът е бил отворен, защото е вадил някакви неща от него? Ами ако се е отървавал от нещо? Улики, други сувенири. Взел ги е всичките от вкъщи или от склада, или откъдето там ги е държал, сложил ги е в багажника, после е отишъл до магазина, където задната уличка е пълна с контейнери за смет, наредени покрай стената. Може би не съм го видял в уличката, защото гледката ми е била препречена от контейнерите.
— Графикът за извозване. Тези контейнери били ли са изпразвани тази седмица?
— Ще ги изпразнят утре.
— Значи отиваш да ровиш в боклука?
— Ако не отида, ще ме човърка.
— Чакай да довърша този имейл и ще дойда с теб. Не мисля, че трябва да се пъхаш по контейнери с тези твои ребра и коляно. Освен това имам в колата комбинезони за местопрестъпления.
Бош знаеше за какви комбинезони говори. Повечето детективи държаха в багажника си работни ботуши и комбинезони, които да използват при оглед на мръсни местопрестъпления.
— Ребрата и коляното ми са добре — каза той. — Но ще ни трябва столче за стъпване или стълба… независимо кой от двама ни ще влезе.
— Иди при портиера да провериш какво може да ни даде — каза Балард. — Аз ще пратя този имейл и ще се видим при колата ми.
— Отивам.
43.
Претърсваха вече четвъртия от петте контейнера в уличката зад „Магазини и офиси Монтана“. Бяха започнали от западния край и вървяха на изток. В първите три не намериха нищо свързано с Ролс или със случая. Балард, с тъмносин комбинезон и гумени ботуши, стоеше до кръста в един зелен контейнер, разположен зад магазин за дамско облекло. Това означаваше, че отпадъците са предимно безвредни и сухи. Първият контейнер, който претърсиха, бе пълен с утайка от кафе и други боклуци от закусвалнята в западния край на площада.
При претърсването на всеки контейнер се налагаше да извадят отпадъците от последните три дни, защото търсеха нещо, което Ролс може да е изхвърлил в неделя.
— Тук няма нищо — каза Балард.
Използваше дългата дръжка на една метла, за да разравя най-долния слой боклуци в контейнера. Бош я бе взел от портиера заедно с една стълба.
— Добре, излизай тогава — каза той.
Протегна й ръка. Тя свали едната си работна ръкавица, хвана се за него, повдигна се да седне на стоманения ръб, после преметна крака върху стълбата. Бош й помогна да слезе.
— Какви неща правя за теб, Хари — промърмори тя.
— Виж, не съм те молил да идваш — каза Бош. — Ако ще се почувстваш по-добре, аз ще проверя последния.
— Не, ще се оплескаш целият. Заяждам се, защото не сме намерили нищичко, а в този комбинезон е истинска фурна.