След като тя слезе от стълбата, Бош се зае да хвърля в контейнера извадените оттам торби с боклук и други отпадъци.
Балард отиде до последния контейнер, понесла стълбата. Сложи си отново ръкавицата, после отметна тежкия пластмасов капак и почна да вади горните торби и кутии. В източния край на сградата имаше голям магазин за домашно обзавеждане. В него се продаваха по-малки предмети на бита като лампи, сувенири и свещи. Боклукът тук приличаше на онзи в последния контейнер по това, че не беше мокър, не смърдеше особено зле и се вадеше лесно. Повечето бе събран в кашони, натъпкани с парчета стиропор и мехурчест найлон. Имаше също парчета от дървени сандъци.
Бош дойде при нея и двамата бързо изпразниха горната половина на контейнера — хвърляха всичко извадено на асфалта.
— Не мога да повярвам, че все още никой не е излязъл от тези магазини да ни попита какви ги вършим — каза Балард.
— Може би моят приятел, ядосаният собственик от Седемнайсета улица, ще довтаса — каза Бош.
— Кой?
— Някакъв човек, който живее в квартала оттатък. Бях спрял на алеята му в неделя, докато чаках Ролс да се размърда. Той излезе и започна да се прави на госпожа Кравиц.
— Госпожа Кравиц?
— Съседката клюкарка от онзи стар сериал от шейсетте, „Омагьосване“. Не си ли гледала повторенията като дете?
— Предполагам, че е било преди моето време.
— Леле, колко съм стар.
След като извадиха първия слой боклуци, Балард се качи по стълбата, опря се с ръкавиците си на ръба на контейнера и майсторски преметна крака през него, за да скочи вътре.
— Задобряваш — каза Бош. — Олимпиадата в града ще е след няколко години. Ти си Симон Байлс2 от отдел „Убийства“.
— Много си смешен, Хари — отвърна Балард. — Това е още едно полезно умение, което се надявам да не ми потрябва никога повече.
Почна да подава кашони през ръба на Бош, който им намираше място на земята.
Накрая Балард успя да стъпи на дъното на контейнера и имаше по-добра опора, за да вдигне по-тежките отпадъци. Съсредоточи се върху един отворен сандък в ъгъла. Вътре имаше скулптура на жена с дете, с двусантиметрова пукнатина, минаваща през гипса. Тя се опита да го повдигне, но осъзна, че е прекалено тежък, за да го подаде през ръба на Бош. Вместо това го надигна леко и го премести от лявата си страна. Когато се обърна пак към ъгъла, видя смачкана картонена кутия, която бе лежала под сандъка със скулптурата.
— Хари — каза тя. — Я погледни.
Чу как краката му затропаха по стълбата и той се надвеси през ръба.
— Внимавай с коляното — предупреди го тя.
После посочи смачканата кутия в ъгъла.
— Със същите размери е като онази в багажника на беемвето.
Свали си ръкавиците и ги пъхна под мишница. Дръпна ципа на един джоб на комбинезона си, извади телефона и направи три снимки от различни ъгли, като се наклони първо на едната страна, а после на другата. Като свърши с това, превключи на видеокамера и подаде телефона на Бош.
— Ще я отворя. Ти снимай.
— Ясно — отвърна Бош.
Балард си сложи отново ръкавиците и приклекна до смачканата кутия, а Бош натисна бутона за запис.
Като се изключеха размерите й — 40х40х15 — напечатани отстрани, това бе картонена кутия без надписи и изглеждаше същата като онази, взета от беемвето на Ролс, която Балард бе донесла в архива тази сутрин. Не беше запечатана, но капакът й бе смачкан и това накара Балард да го разкъса, за да я отвори. Вътре, най-отгоре, имаше сгъната дреха. Балард се наклони назад, за да може Бош да я улови добре на видеото.
— Прилича ми на нощница — каза тя. — Хайде да извадим кутията, преди да започнем да ровим в нея. Можеш да спреш записа.
Бош го направи и върна телефона на Балард. После тя стана с кутията в ръце, подаде му я през ръба и каза:
— Само да проверя, че тук няма още нещо.
Бош отнесе кутията до колата на Балард и я остави върху предния капак.
Балард прекара следващите пет минути в разместване на отпадъците в контейнера, за да е сигурна, че Ролс не е изхвърлил още нещо. След като се преметна през ръба и слезе по стълбата, помогна на Бош да нахвърля извадените боклуци обратно.
Свали си работните ръкавици и ги пъхна в задните джобове на комбинезона. После извади латексови ръкавици от един преден джоб и си ги надяна, докато вървеше към колата. Когато бе подала кутията на Бош, бе усетила, че под нагънатите отгоре дрехи има нещо тежко.
Бош я последва до колата.
— Тук ли искаш да я разгледаме или да изчакаме?