Твърде много, за да заглушат някога болката.
Когато стигна до края на прохода, се обърна и тръгна по следващия. Рафтовете тук бяха също така отрупани с дела. Един прозорец на тавана горе пропускаше следобедното слънце и хвърляше естествена светлина върху неестествената смърт. За момент Бош се спря и постоя неподвижно. В библиотеката на изгубените души цареше тишина.
4.
Балард взе Пинто от кучешкия приют и го разходи на каишка до апартамента си. Той бе петкилограмов чихуахуа мелез, но успяваше да тегли силно каишката, защото биологичният му часовник му подсказваше, че в края на разходката го чака вечеря.
Когато стигна до стълбите пред входната врата на сградата, телефонът й иззвъня и тя видя на екрана името на Бош.
— Хари?
На заден фон се чуваше музика. Джаз. Тя предположи, че си е вкъщи.
— Здрасти. Къде си? — попита той.
— Тъкмо влизах вкъщи — каза Балард. — Какво е това? Звучи добре.
— „Клифърд Браун със струнен оркестър“.
— Е, завърши ли анализа си?
— Да. Прегледах го два пъти.
— И?
— Ами, следователите са свършили добра работа. Всъщност много добра. Не видях пропуски.
Балард не бе очаквала наистина Бош да разплете случая или дори да намери пропуск в разследването. Тя самата бе прегледала документите и не бе намерила за какво да се хване, нито някой необърнат камък.
— Е, струваше си да опитаме — каза Балард. — Ще се свържа със съветника и ще му кажа, че сме…
— В момента гледам снимката на отпечатъка от длан — прекъсна я Бош. — Частичния.
— Как така я гледаш? Мислех, че си си вкъщи.
— Вкъщи съм.
— Значи си направил копия, след като ти казах да не го правиш?! Страхотен първи ден, Хари! Ти вече…
— Искаш ли да чуеш какво мисля, или предпочиташ да ме уволниш за неспазване на правилата?
Тя помълча за момент, преди да подмине нарушението му.
— Добре. Какво мислиш?
— Това е само снимка. Истинският картон с отпечатъка съществува ли още, или е бил дигитализиран и унищожен?
— Картоните с отпечатъците не се унищожават, защото всички дигитални съвпадения са последвани от визуално потвърждение с действителния отпечатък, преди случаят да бъде пратен в съда. Такава е процедурата в момента. За какво ти е оригиналният картон?
— Защото когато са вземали отпечатъка с лепенката, де да знам, може да са забърсали…
— Малко ДНК.
— Да.
— Мама му стара, Хари, това може наистина да свърши работа! Чудя се дали е било правено досега.
— Има само един начин да разберем.
— Ще говоря с лабораторията още утре сутринта.
— Би трябвало първо да вземеш отпечатъка — за да се увериш, че още е там след двайсет и осем години, независимо от процедурата.
— Ще го направя, а после ще го занеса в лабораторията. Много добре, Хари. Трябваше сама да се сетя, но тъкмо затова си имам теб. Това ми дава надежда, значи ще даде надежда и на съветник Пърлман.
— Не мисля, че трябва да му казваш, преди да си разбрала дали ще излезе нещо.
— Прав си. Нека първо видим какво ще стане. Така или иначе аз не говоря директно с Пърлман. Началникът на екипа му е този, който постоянно ме тормози за резултати.
Бош осъзна, че Лафонт е бъркал по въпроса с кого разговаря тя по телефона. Беше Хейстингс, а не Пърлман.
— Да, Хейстингс — каза той. — Видях името му в документите по делото. Може би това ще му затвори устата.
— Благодаря, Хари — каза Балард. — Точно затова те взех в отбора и ти вече направи пробив.
— Не още. Чакай да видим какво ще кажат от лабораторията.
— Е, мисля, че сега можеш да се прехвърлиш на случая Галахър, ако искаш.
— Добре, ще се заема с него.
— Нека да позная: вече си изкопирал документите, които ти липсват?
— Не още.
— Тогава да се видим утре в „Амансън“?
— Добре. До утре.
Балард затвори, после набра кода на входната врата и влезе в сградата.
След като нахрани кучето и се преоблече в анцуг, се обади в „Литъл Дом“ малко по-нататък по улицата да си поръча спагети със сирене и черен пипер. Имаше половин час, докато стане време да си вземе яденето, затова отвори лаптопа си на кухненската маса и се залови за работа, опитвайки се да намери случай, в който е била извлечена ДНК от отпечатъци.
Обикновеното търсене не даде резултат и тя се обезсърчи. Взе телефона си от плота и се обади на Дарси Трой, ДНК експерт, назначена да обработва случаите на отдел „Неприключени следствия“.
— Здрасти, малката.
— Как я караш, Дарси?
— Не мога да се оплача, освен ако не ми натресеш нещо.