— Искам да хвърля едно око — каза тя. — Да видим какво имаме.
Даде пак телефона си на Бош, за да записва по-нататъшния оглед на съдържанието на кутията. Извади дрехата и се увери, че е бяла бархетна нощница с дълъг ръкав и бродерия по яката и маншетите. Нямаше етикет от вътрешната страна, нито някакви други отличителни белези. Изглеждаше чиста. По нея нямаше кръв, нито други петна.
Балард се премести така, че да гледа към кутията отгоре.
— Хари, снимай това.
Бош пристъпи до Балард и фокусира камерата върху кутията. На дъното имаше розови пантофки, които приличаха на пухкави зайчета с нослета на върха на палеца. Под тях Балард виждаше част от дървена дръжка. Тя вдигна нощницата с една ръка, а с другата бръкна и извади пантофките-зайчета. На дъното на кутията имаше чук от неръждаема стомана с полирана дървена дръжка.
И двамата се взираха в него за един дълъг момент, без да говорят.
— Оръжие на убийство? — попита Бош.
— Същото си мислех и аз — каза Балард. — Може би. Сега трябва само да намерим случая.
Не докосна чука, защото знаеше, че по дръжката може да има отпечатъци, а по стоманената глава и „козия крак“ — ДНК. Внимателно остави пантофките на първоначалното им място, а после хвана с две ръце нощницата за раменете и я сгъна по дължина. Докато го правеше, десният ръкав се люшна към нея и тя усети удара на нещо по-тежко от бродиран маншет.
Плъзна ръка надолу по ръкава и я сви около някакъв предмет, заседнал в маншета. Бръкна с пръсти и извади гривна: дебела преплетена метална лента с една висулка на нея — художническа палитра с шест малки цветни точици по края и буквите ДО, гравирани в центъра.
— Персонална гривна — каза Балард. — Вероятно е принадлежала на някой неин приятел и е била прекалено голяма за китката й. Сигурно се е изхлузила, когато си е свалила нощницата.
— Или когато някой друг й я е свалил — отбеляза Бош.
— Точно така. Как мислиш, дали това Д-О е някакво съкращение?
— Това ли е гравирано? Прекалено е дребно, за да го видя хубаво.
— Да, Д-О. Чудя се какво ли означава.
— Ще разбереш, когато я свържеш с някой случай.
Балард кимна и погледна по уличката към задната врата на магазина НДО.
— Значи той паркира там, носи една кутия дотук, до най-далечния контейнер, и я изхвърля — каза след малко. — После обаче оставя втората кутия с другите си сувенири в беемвето и потегля. Това смислено ли ти се вижда?
— Не — отвърна Бош. — Но разсъждавах по въпроса.
— И?
— Ела тук.
Бош тръгна от колата към края на уличката на няколко метра оттам. Балард прибра нощницата в кутията и сложи гривната върху нея. После настигна Бош. Като стигнаха до ъгъла, той посочи диагонално през 17-а улица към една къща от 50-те години, която бе първата жилищна сграда след търговския район на „Монтана“.
— Ей там е алеята, където влязох на заден, след като видях колата на Ролс в уличката. Колата му беше обърната на изток, затова помислих, че като тръгне, ще излезе оттук и аз ще го видя и ще го последвам.
— Там ли ти се нахвърли госпожа Кравиц?
— Да. Гледах насам, към пресечката, когато онзи се приближи до мен, удари с юмрук по покрива на колата и започна да ми търси сметка. Това ме разсея и откъснах очи от уличката, за да се оправя с него. Той бе доста гръмогласен, защото се смяташе за господар на положението и не ме искаше там. Затова си мислех… може би Ролс е занесъл едната кутия до контейнера, а после е чул разправията на улицата.
— Той поглежда, вижда, че си ти, и решава, че трябва да се разкара.
— Точно така. Затова се втурва към колата си, обръща я в пресечката и потегля. Но другата кутия е още в багажника му. Аз излизам от алеята, минавам покрай уличката и го виждам как се измъква от другия й край.
Върнаха се до колата на Бош в мълчание. Балард предположи, че и двамата обмислят съставената току-що теория, търсейки в нея логически дупки.
— Струва ми се, че нещо не е наред — каза накрая Бош. — Нещо липсва. Защо той ще използва контейнерите зад магазина си? Това не е умно. Трябва да има друга причина да дойде тук.
— Има — отвърна Балард. — Не ти го казах, но от „Грабежи и убийства“ разпитаха човека, който работеше в магазина в неделя. Той им казал, че Ролс влязъл през задната врата, поздравил го и отишъл право при сейфа в задната стая, където се държат резервните пари в брой за всички магазини. Служителят видял как Ролс ги взема всичките. От намереното в джобовете му знаем, че са били деветстотин долара.
— Парите му за измъкване.
— Да. Но той залъгал служителя си с историята, че имал нужда от парите, за да капарира някаква кола, която щял да купува. И така, Ролс взел каквото имало в сейфа и излязъл през задната врата.