— Къде е той, Шийла?
— Синът ми ли? Знаете къде…
— Не, Макшейн. Къде е той?
— Не знам. Как бих могла да знам?
— Да не би да твърдите, че сте държали четиристотин хиляди долара в брой под дюшека си и просто сте му ги дали и той си е тръгнал? Трябва да е имало някакъв банков трансфер.
— Те бяха в биткойни. Така ми ги даде той и така ги оставих. Прехвърлих му ги обратно от лаптопа си, ей тук. Тъкмо тогава той хвана преспапието ми. Докато ме гледаше и ми показваше как да го направя.
Бош знаеше, че проследяването на такъв трансфер ще е почти невъзможно и никога няма да отведе до физическо местоположение.
— В какъв бизнес е инвестирал той, че да загуби своята половина? — попита Бош. — Трябва да ви е казал нещо.
— Каза „Никога не инвестирай в бар“. Помня само това. Нищо повече.
— Как е било името на бара?
— Не каза.
— Къде е бил?
— И това не каза. А и аз нямах особено желание да питам. Просто исках да се махне.
Бош знаеше, че проследяването на фалирал бар с неизвестно име и местоположение след шест, че и повече години ще е все едно да се опитва да проследи биткойни. Невъзможно. Сега разполагаше с по-пълна картина, но не беше по-близо до Финбар Макшейн. Сведе поглед към старата заповед за обиск на масата и посегна да захване листовете с кламера.
— Той каза нещо, което може да ви помогне — обади се Шийла.
Очите на Бош се вдигнаха към нейните.
— Само че искам гаранции, че нищо от това няма да се обърне срещу мен или сина ми — каза тя. — И Джонатан никога не бива да разбере какво съм направила.
Тя пак плачеше и този път не се опитваше да го прикрие с ръце. Бош кимна.
— Траекторията на моралната вселена клони към справедливост, Шийла. Какво ви каза Макшейн, което би могло да ми помогне?
Тя кимна и избърса сълзите по бузите си.
— Погледна брошурите ми ей там на стената и каза: „Има само едно място на света, където можеш да видиш едновременно залез и зора“.
Бош вдигна поглед към стената, но не можа да направи връзката.
— Не схващам. Какво означава това?
— Има кораб, наречен „Зора“ — отвърна тя. — Работи за „Норвежки линии“. Акостира в Тампа, Флорида, и всяка седмица пътува надолу до Кий Уест, спира там за един ден, а после заминава за Бахамите, преди да обърне и да се върне. Това е популярен маршрут. Продала съм много екскурзии на този кораб и съм прибрала много комисиони. Разбрах точно какво има предвид той, когато го каза, защото бях чувала тази фраза и преди. Това е част от рекламата им. На Кий Уест има страхотни залези. Особено от палубата на „Зора“.
Бош погледна брошурите, налепени на стената, и видя „Норвежка зора“.
Шийла посегна към купчините сгънати брошури на масата, взе една и я подаде на Бош.
— Ето. Вземете я.
— Благодаря — отвърна Бош.
Погледна брошурата и я разтвори. На нея се виждаха щастливи хора, които лудуваха по бански в басейна на кораба или крачеха по палубата в пъстри туристически дрехи. Имаше даже снимка на хора, наредени покрай парапета и наблюдаващи залеза. „Кий Уест“, помисли си Бош. Сега знаеше къде ще търси Финбар Макшейн.
45.
Балард раздалечи рафтовете точно колкото да се промуши между тях и да отиде до случаите от 2002 г. Плъзна пръст по номерата на делата по гръбчетата на папките, после извади онази, която търсеше.
Когато се върна на работното си място, Колин Хатърас стоеше там и я чакаше.
— Какво има, Колин?
— Нищо особено. Чудех се дали имаш нужда от помощ в работата.
И посочи към кутията на бюрото на Балард. Беше онази, извадена от контейнера в уличката зад магазина на Тед Ролс в Санта Моника.
— Мисля, че ще се оправя — каза Балард. — Все още няма истинско КГГ разследване по това.
— Мога да се обадя на този-онзи, ако искаш — предложи Хатърас.
— Няма на кого да се обаждаш засега. Това е седмият от седем възможни случая. Първите шест не съвпадаха — поне по мое мнение.
— Какво точно търсиш?
— Случай, в който да има липсваща бяла нощница, пантофки-зайчета и гривна. Също така вероятно причината за смъртта ще е удар с тъп предмет.
Балард седна и отвори делото, което бе взела току-що. Прелисти го до първоначалния доклад за произшествието.
— Искаш ли аз да го прегледам? — попита Хатърас. — Нямам кой знае какво за правене. КГГ разследването за Ролс пресъхна. Сега само чакам отговори. Мога да се върна към предишните си дела, но ми е кофти да зарязвам Ролс, след като има толкова нерешени въпроси.
— Ами сувенирите? Не работиш ли върху тях?