— Работих, но ударих на камък. Не намерих никаква връзка с неразкрити случаи.
Балард знаеше, че ако не даде на Хатърас да прави нещо, вероятно ще й виси на главата цял ден.
— Знаеш ли какво? — каза тя. — Докато преглеждам този последен случай, защо не вземеш това и не видиш какво можеш да откриеш?
Докато говореше, бръкна в кутията и извади гривната, намерена в маншета на нощницата. Беше я сложила в найлоново пликче за веществени доказателства. Подаде я на Хатърас.
— Добре — каза тя. — Какво те интересува?
— Каквото и да е — отвърна Балард. — Кой е направил гривната? Откъде е била купена? На висулката има инициали. Или поне мисля, че са инициали. Много бих искала да знам кой ги е гравирал и чии са. Вече пуснах търсене в дигитализираните доклади и не намерих съвпадения. Така че единственото, което ни остава, е да се опитаме да разберем откъде идва. Знам, че шансът е малък, но опитай, става ли?
— Дадено.
— Благодаря.
Хатърас се изниза като куче, докопало кокал, макар Балард да смяташе, че това ще е загубена мисия. Но си струваше — от една страна, за да са сигурни, че са опитали всичко, а от друга, за да попречи на Хатърас да я прекъсва постоянно.
Прочете първоначалното резюме на случая от 2002-ра, който току-що бе взела от архива. Името на жертвата бе Белинда Кинг. Само на двайсет, когато я бяха убили. Голото й тяло било намерено на пода на банята в апартамента й в района на Оукуд във Венис. Била студентка по творческо писане в близкия колеж „Санта Моника“. Балард си спомни, че Ролс бе посещавал колежа „Санта Моника“ вероятно само няколко години преди Белинда Кинг. Но можеше да е и обикновено съвпадение.
Белинда Кинг отговаряше на почти всички параметри, които Балард бе въвела при търсенето си в дигиталния архив. Беше ги събрала от предметите, намерени в кутията от контейнера, и известните елементи за почерка на убийствата на Тед Ролс. Балард смяташе, че търси жертва, която е млада жена и е била нападната през нощта в дома си от непознат, който не е оставил ДНК. Също така жертвата трябваше да е намерена гола — като се има предвид, че Ролс й бе взел нощницата — и причината за смъртта вероятно щеше да е удар с тъп предмет, ако не и конкретно определена като удари с чук. Освен това жертвата можеше да е имала приятел или годеник, който й е подарил гривната. Последното изискване, което Балард бе въвела във формата за търсене, бе случаят да е отворен и неразкрит.
Търсенето бе дало седем резултата и случаят на Кинг бе седмото дело, извадено от Балард. Първите шест не бяха изцяло отхвърлени, но на Балард й се струваха неподходящи по различни причини. Надяваше се седмият случай да е категорично съвпадение, но когато премина от резюмето към снимките от местопрестъплението, бързо го отхвърли като възможно убийство на Тед Ролс. Жертвата бе открита гола и пребита до смърт, но Балард прецени, че е прекалено едра, за да се е чувствала комфортно в тази нощница. Освен това обстоятелствата по случая бяха навели детективите на мисълта, че тя е познавала убиеца си и може би е правила доброволен секс с него, преди той да я нападне. Нямаше признаци за сексуално насилие.
Разочарована, Балард се облегна в стола си. Захлопна делото и го сложи на купчината папки с другите случаи, които бе прегледала. Реши, че няма да ги връща на полиците в архива. Щеше да накара Хари Бош с неговия дългогодишен опит на детектив по убийствата да ги прегледа, за да потвърди или отхвърли заключенията й за всяко от тях.
Отърси се от недоволството от изгубения ден и реши да пусне още едно търсене в дигитализираните данни за престъпления на полицейското управление, като този път махне един от филтрите, за да види дали ще получи повече резултати.
Филтърът, който махна, бе изискването случаят да е неразкрит. Отбеляза квадратчето „Всички случаи“ и новото търсене й даде още девет престъпления с подобни характеристики. Тъй като архивът на „Амансън“ съдържаше само дела по неразкрити случаи, Балард остана в базата данни и прегледа дигиталните извлечения, готова да запише името на всяка жертва и номера на делото й, ако реши, че случаят изисква по-подробно разглеждане. За такова разглеждане щеше да й се наложи да отиде при първоначалните следователи, за да изтегли делата по разкритите случаи и да ги разпита.
Прегледа набързо деветте извлечения и не записа нито едно дело в бележника си. Макар че всички те приличаха по метод на убийствата на Сара Пърлман и Лора Уилсън, бяха приключили с присъда след съдебно решение или, в два от случаите, самопризнание. Балард знаеше, че във всяко от тях може да има съдебна грешка или дори фалшиво самопризнание, но само от съкратените извлечения не можеше да види в случаите нищо съмнително. В кратката си форма всички те представляваха просто банални обобщения и арестантски снимки. Нищо повече.