Излезе от базата данни и въздъхна, подразнена от мисълта, че е работила напразно цял ден.
Изпитваше нужда от думите на подкрепа на Хари Бош. Знаеше, че може да му се оплаче, че си е загубила времето, и той ще й отговори с мъдрост и окуражаване. Ще й напомни, че в едно разследване на убийство задънените улици винаги са много повече от следите, които водят до някакъв резултат. За него това бе основно уравнение в работата. Веднъж й бе казал, че в тяхната професия нещата са като в бейзбола. Най-добрите играчи в половината от случаите не могат да уцелят топката. И че същото е и когато проследяваш дири в убийствата.
Извади телефона си и се обади на Бош, но се включи гласовата поща.
— Хари, аз съм. Обади ми се, когато можеш. Трябва да поговорим колко скапан ден беше днес. Чао.
Стана и прибра телефона в джоба си. Видя Хатърас приведена над бюрото си в съседното отделение.
— Колин — каза Балард. — Ще се поразходя да си проветря главата, а после ще си взема кафе отгоре. Ти искаш ли нещо?
— Не, благодаря — отвърна Хатърас. — Ти знаеш, че това е медальон, нали?
Балард вече бе тръгнала да се отдалечава, когато чу въпроса. Завъртя се кръгом и се върна при Хатърас.
— Какво?
— Висулката — каза Хатърас. — Има пантичка. Отваря се и вътре има малка снимка.
Балард се приведе над рамото на Хатърас и видя, че висулката-палитра наистина има пантичка, която й позволява да се отваря като миниатюрна книга. Вътре имаше портретна снимка на млад мъж с черна коса и редки мустаци над широка усмивка.
— Не биваше да я вадиш от плика — каза тя.
— Наложи се — отвърна Хатърас. — Нямаше как да я отворя, докато беше вътре.
— Знам, но още не я бях проверила за отпечатъци и ДНК.
— Ужасно съжалявам. Струва ми се, ти каза, че всичко е минало през криминалистите.
— Не и това. Намерихме го едва днес.
Хатърас пусна гривната на бюрото си, сякаш пареше.
— Вече няма значение — каза Балард. — Пипала си я.
Взираше се в малката снимка. Приведе се да я разгледа по-добре. Младежът й се струваше познат, но не можеше да се сети откъде точно.
— Случайно да имаш лупа, Колин?
— Не, но Хари има. Видях го да я използва.
Балард заобиколи, за да отиде до работното място на Бош. Там, върху купчина разпечатки, имаше малка лупа. Тя я взе и се върна при бюрото на Хатърас.
— Дай да видя.
Хатърас стана и Балард зае мястото й. Използва лупата, за да увеличи образа в отворения медальон.
— Това сигурно е „Д-О“ — отбеляза Хатърас. — Не мислиш ли?
Балард мълчеше. Младежът на снимката явно бе латиноамериканец, с тъмна кожа, тъмни очи и буйна сресана назад черна коса. Сега вече можеше да установи приликата. Осъзна, че е виждала това лице само преди минути.
— Мисля, че го познавам — каза тя.
Стана и се върна на работното си място, като пътьом даде лупата на Хатърас.
— Познаваш го? — попита Хатърас.
— Мисля, че току-що го видях — каза Балард.
Седна и веднага рестартира базата данни на полицейското управление. Изкара последното търсене и бързо прегледа извлеченията на случаите, с които се бе занимавала току-що. При всеки от тях минаваше направо на арестантските снимки на осъдения за убийството.
Седмото извлечение съдържаше снимката на човек, осъден за убийството на приятелката си през 2009-а.
— Дай ми медальона и лупата — каза тя.
— Може ли да го пипам? — попита Хатърас.
— Вече си го пипала. Донеси ми го.
Хатърас й ги донесе. Балард използва пак лупата, за да разгледа внимателно снимката в медальона, а после се обърна към компютъра, за да направи сравнение.
Беше сигурна, че гледа две различни снимки на един и същ младеж. На едната той се усмихваше, а на другата изглеждаше мрачен. Тя стана и даде знак на Хатърас да заеме мястото й. Подаде й лупата.
— Колин, виж тази арестантска снимка на екрана и я сравни с онази в медальона. А после ми кажи, че не е същият човек.
Хатърас три пъти мести поглед от компютърния екран към медальона, преди да произнесе присъдата си:
— Същият е. Определено.
— Добре, дай да седна на компютъра — каза Балард.
Хатърас скочи и Балард бързо зае отново мястото си. Махна снимката от екрана и изкара подробностите за осъдения убиец. Името му беше Хорхе Очоа, на трийсет и шест, и излежаваше доживотна присъда за убийството на приятелката си Олга Рейес.