— Яжте!
Ловците налапаха залъците и загребаха мляко с лъжиците.
Щом сръбнаха — изведнаж усетиха и тримата, че са сити сякаш си били на господарска трапеза. Спогледаха се смаяни. Починаха си, попитаха накъде са пада Житомитската крепост и тръгнаха да си ходят. Когато кривнаха зад колибата, те се спряха до овцата на пустнника и си заговориха.
— Този човек — рече единият — ни нахрани само с едно зърно ръж, той не е чист!
— Той е съдружник на дявола! — извика вторият.
— Да накладем огън и да го изгориме! — предложи третият. Овцата, щом чу тия зловещи думи, тихо се промъкна към кошарата и разказа на стопанина си какво смятат да правят с него неблагодарните гости. Пустинникът спокойно изслуша своята другарка и без да каже дума, влезе в колибата. Подир малко той изнесе една детска вълнена дрешка и я хвърли на тревата. Най-напред върху дрешката се намести овцата. След туй пустинникът стъпи до нея. Тогава стана чудо. Дрешката се раздвижи като птичи криле и понесе овцата и човека нагоре.
Когато пустинникът се издигна високо над ловците, неговият глас прокънтя:
— Вие сте зли хора! Нека бог ви съди за греха, който намислихте да сторите!
Когато изрече тия думи, пустинникът се понесе към сините върхове на Рила планина. Там той кацна на една висока поляна и съгради първата постница на манастира „Свети Иван Рилски“.