Минаха седмици, а Джардир работеше усилено над шарукин винаги щом му се удадеше възможност – дори си повтаряше формите наум всяка вечер, преди да заспи. С изненада разбра, че може да хвърля и удря с лявата си ръка също толкова добре, колкото с дясната. Даже започна да налага противниците си с гипса, прегръщайки болката, която го помиташе като гореща пустинна буря. Знаеше, че след като дама’тингата най-накрая среже отливката, ръката му щеше да е още по-здрава след травмата.
– Най-добре да е Джурим – предложи накрая Абан вечерта, преди да свалят гипса на Джардир. – Той е висок и силен, но си заб-равя уроците и тръгне ли да се бие, ще разчита само на силата си, за да пребори противника.
Джардир кимна.
– Може би да. Бавен е и ако го надвия, после никой не би посмял да се изправи срещу мен. Но аз си мислех по-скоро за Шанджат. – той кимна към едно слабо момче на опашката точно пред Джурим.
Абан поклати глава.
– Размерът му хич да не те мами. Има си причини Шанджат да е пред Джурим. Ръцете и краката му бият като камшици.
– Но точността му бяга – отвърна Джардир. – И като не уцели, губи равновесие.
– А това става рядко – предупреди го Абан. – Имаш по-добри шансове да победиш Джурим. Не се пазари за прекалено много, да не ти потъне цялата сделка.
В късното утро на другия ден Джардир се върна от шатрата на дама’тингата, а момчетата вече се бяха наредили на опашката за каша. Джардир си пое дълбоко въздух, стегна дясната си ръка и закрачи напред, право към средата на опашката. Абан вече си беше на мястото, доста по-назад, и както се бяха разбрали по-рано, нямаше да му помага.
Най-слабата камила привлича вълците – чу той гласа на баща си и този простичък съвет го накара да се окопити въпреки страховете си.
– Сакатият, марш отзад на опашката! – изрева Шанджат, като го видя да приближава.
Джардир не му обърна внимание и се насили да се усмихне широко.
– Еверам на светло да те държи, че си ми запазил мястото – рече той.
Шанджат се опули от изумление. Той бе с три години по-голям от Джардир и значително по-едър. Поколеба се за миг и Джардир се възползва от случая, за да го изблъска от опашката.
Големият се препъна назад, но беше ловък и се задържа на крака, като възвърна равновесието си, надигайки облак прах. Джардир имаше възможност да го спъне с един ритник в ръцете или краката още докато се олюлява, но на него му трябваше нещо повече от обикновена победа, щом целта му бе да се предпази от слухове, че след травмата е станал по-слаб.
Нададоха се възторжени викове и опашката за каша направи кръг около двете момчета. Изуменият поглед на Шанджат се изпари и физиономията му се разкриви от ярост, докато нанасяше здравите си ответни удари.
Джардир се носеше като танцьор, избягвайки първите юмруци и ритници на Шанджат, които бяха точно толкова бързи, колкото Абан бе предрекъл. Накрая, както се предполагаше, Шанджат замахна бясно и след като ударът му не срещна целта си, момчето изгуби равновесие. Джардир отстъпи вляво, залегна за юмрука и вкара десния си лакът в бъбрека на Шанджат, сякаш беше копие. Шанджат изкрещя от болка и залитна.
Джардир се стрелна зад него, удари го още веднъж с лакът в гърба и го просна на земята. Ръката на Джардир бе слаба и бледа след изкараните седмици в гипса, но наистина усещаше кокалите си по-здрави, точно както му бе казала дама’тингата.
Шанджат обаче хвана глезена на Джардир и го повали под себе си. Сборичкаха се в прахта, където теглото на Шанджат и по-широкият му обхват играеха в негова полза. Направи ключ на главата на Джардир, като с лявата си ръка захвана дясната, която беше увита около трахеята на Джардир.
Светът започна да притъмнява пред очите на Джардир и той с уплаха осъзна, че може да е налапал прекалено голям залък. Изведнъж обаче реши да прегърне усещането, както правеше с болката, и да не се отказва. Ритна здраво зад себе си и кракът му се заби в чатала на Шанджат, който с крясък отпусна хватката си. Джардир се отскубна със завъртане и се доближи до ставите на Шанджат, така че ударите на по-голямото момче не набираха достатъчно сила, ако въобще стигаха Джардир. Бавно и с тежки усилия Джардир се намести зад гърба на Шанджат, като го удряше по всички уязвими места – очи, гърло, корем.
Най-накрая, застанал в удобна позиция, Джардир хвана дясната ръка на Шанджат, изви я назад и с цялата си тежест удари момчето в гърба с две колена. Щом усети, че лакътят на Шанджат се стегна, Джардир подпря ръката на рамото си и я повдигна нагоре.