– Даматите казват, че въздушните демони живеят в четвъртия кръг на бездната на Ний – каза Керан на момчетата и посочи с копието си крилато същество, нарисувано с тебешир върху пясъчниковата стена.
– Някои, като например глупаците от племето маджах, подценяват въздушния демон, защото му липсвала здравата броня на пясъчния – продължи той, – но това да не ви подвежда. Въздушният демон е далеч от погледа на Еверам и е много по-мръсно създание. Кожата му и така ще отблъсне върха на копието ви, а бързината му го прави труден за целене. Дългите му нокти – той очерта злокобните оръжия с върха на копието си – могат да ви обезглавят още преди да усетите присъствието му, а клюновидните му зъби ще ви разкъсат лицето на една хапка.
Той се обърна към момчетата.
– И тъй, кои са слабите му страни?
Ръката на Джардир мигновено се стрелна нагоре. Офицерът кимна към него.
– Крилата – каза Джардир.
– Правилно – отвърна Керан. – Макар да са от същата здрава мембрана като кожата му, крилата на въздушния демон са опънати по хрущяла и кокала до изтъняване. Силен мъж би могъл да ги промуши с копие или да ги среже, стига острието му да е добро и съществото да е проснато на земята. Какво друго?
Ръката на Джардир отново подскочи първа. Офицерът хвърли поглед към останалите момчета, но нито едно от тях не вдигаше ръка. Джардир бе по-малък от всички с повече от две години, но другите момчета му отстъпваха и тук, както на опашката за каша. Керан му кимна.
– Ходенето им по земята е тромаво и бавно – отговори Джардир.
– Правилно – рече Керан. – Ако бъдат принудени да се приземят, въздушните демони ще се нуждаят от достатъчно дълга писта или място, на което да се покатерят и от което да литнат във въздуха. Тесните разстояния между стените в Лабиринта са замислени така, че да не им позволяват да излетят. Дал’шарумите по стените ще се опитват да ги уловят с мрежи или да ги омотаят с ласа с тежести. Ваше задължение ще бъде да съобщавате позицията им на воините долу.
Той огледа децата.
– Кой ще ми каже сигнала за „свален въздушен демон“?
Джардир вдигна бързо ръка.
* * *
Едва след три месеца Абан и Джурим се завърнаха при останалите ний’шаруми. Абан пристигна на тренировъчната площадка с тежко накуцване и като го видя, Джардир се намръщи.
– Още ли те болят краката? – попита той.
Абан кимна.
– Костите ми може и да са станали по-здрави – каза той, – но със сигурност не са по-прави.
– Още е рано – отвърна Джардир. – След време ще се оправят.
– Иневера – рече Абан. – Кой знае каква е волята на Еверам?
– Готов ли си да се бориш с опашката за каша? – попита Джардир и кимна към офицера, който носеше казана.
Абан пребледня.
– Моля те, не още – каза той – Ако краката ми пострадат, ще съм белязан завинаги.
Джардир се навъси, но кимна.
– Само не се бави много – каза той – да не би да стане тъй, че да бъдеш белязан заради бездействието си.
Като изрече тези думи, Джардир застана с него начело на опашката, а останалите момчета му направиха път като мишки пред котка и им позволиха да отнесат първите паници с каша. Неколцина изгледаха Абан злобно, но никой не се осмели да го нападне.
Джурим не се радваше на подобно предимство, а Джардир го гледаше сурово, защото си спомняше как по-голямото момче се разкиска при падането на Абан. Джурим ходеше леко схванато, но не беше като накуцващия Абан, чиято правилна походка се бе развалила. Момчетата на опашката го изгледаха ядно, но Джурим несмутимо отиде на обичайното си място зад Шанджат.
– Ей, сакатия, мястото е заето – викна Есам, друг ний’шарум, когото Джардир бе надвил. – Марш в края на опашката!
Есам го биваше в боя и Джардир наблюдаваше сблъсъка не без интерес.
Джурим се усмихна и разпери ръце, като че ли щеше да отстъпи безропотно, но Джардир забеляза начина, по който момчето разположи краката си, и не се подведе. Джурим се хвърли напред, сграбчи Есам и го повали на земята. Всичко свърши само за миг и победителят се завърна на полагащото му се място. Джардир кимна. Джурим притежаваше сърцето на истински воин. Джардир погледна Абан, който вече бе омел паницата с овес, без дори да разбере, че е имало бой, и поклати тъжно глава.
– Събирайте се тук, мишоци – извика Кавъл, след като паниците бяха натрупани на едно място. Джардир веднага отиде при офицерите, а останалите момчета го последваха.