Скоро стана ясно, че Абан е бил прав. Демонски дири се виждаха почти по всяка сграда – следи от нокти по стените и мебелите, като навсякъде личеше, че е имало бой.
– Никакви тела обаче – отбеляза Абан.
– Изядени са – отвърна Джардир и посочи на земята нещо като черен камък с бели частици, които стърчаха от него.
– Какво е това? – попита Абан.
– Демонско изпражнение – отвърна Джардир. – Алагаите поглъщат жертвите си цели и изсират костите.
Абан изведнъж покри устата си с ръка, но това не бе достатъчно. Изтича до стената на стаята и повърна.
Съобщиха откритията си на офицер Кавъл, който кимаше, сякаш нищо не го изненадваше.
– Тръгвай след мен, ний ка – нареди му той и Джардир последва началника, който го заведе при Дама Кхеват и един кай’шарум.
– Ний’шарумите потвърдиха, че няма оцелели, Дама – каза Кавъл. Кай’шарумите бяха с по-висок чин, но Кавъл беше офицер и най-вероятно бе обучил всеки воин на тази мисия, включително и кай’шарума. Както се казваше, думите на червеното було тежат повече от тези на бялото.
Дама Кхеват кимна.
– Алагаите са пробили защитите, прокълнали са земята и сега духовете на мъртвите кхафити бродят обречени на този свят. Усещам виковете им във въздуха. – той вдигна глава към Кавъл. – Намираме се в Последната четвърт. През първите две денонощия ще приготвим селото и ще се молим.
– А на третата нощ от Последната четвърт? – попита Кавъл.
– На третата нощ ще танцуваме алагай’шарак – отвърна Кхеват, – за да осветим земята и да освободим духовете, така че да получат шанса да се преродят в по-добра каста.
Кавъл се поклони.
– Разбира се, Дама. – той погледна нагоре към стълбите и сградите, издигнати по отвесната страна на скалата, и към широкия двор под тях, който водеше до брега на реката. – Тук ще срещнем най-вече глинени демони, макар че вероятно ще намерим и няколко въздушни и пясъчни.
Той се обърна към кай’шарума.
– С ваше разрешение ще възложа на дал’шарумите да изкопаят защитени трапове в двора и да устроят засади по стълбите, за да изтласкат демоните от хълма в ямите, където да изчакат зората.
Кай’шарумът кимна и офицерът се обърна към Джардир.
– Нареди на ний’шарумите да опразнят сградите от всякакви отломки, които биха ни послужили за барикада.
Джардир кимна и се обърна, за да тръгне, но Кавъл улови ръката му.
– Погрижи се да не заграбят нищо – предупреди го той. – Всичко трябва да се пожертва в името на алагай’шарак.
* * *
– Двамата с теб ще очистим първото ниво – каза Джардир на Абан.
– Седем е по-късметлийско число – отвърна Абан. – Остави първото на Джурим и Шанджат.
Джардир погледна скептично крака на Абан. Абан бе успял да издържи на темпото на маршировката, но все още накуцваше, а и Джардир често го виждаше да масажира крайника си в моментите, когато си мислеше, че никой не го гледа.
– Реших, че първото ще е по-лесно за изкачване, нали кракът ти още не е заздравял напълно – рече Джардир.
Абан сложи ръце на хълбоците си.
– Приятелю, обиждаш ме! – каза той. – Най-добрата камила на пазара не може да ми се опре по сила. Прав беше, като ме караше всеки ден да се напрягам повече от предния, и сега едно изкачване до седмото ниво само ще помогне.
Джардир сви рамене.
– Както решиш – каза той и след като даде наставления на останалите ний’шаруми, двамата се заизкачваха по стъпалата.
Неравните каменни стъпала на Баха бяха врязани в отвесната страна на скалата и подкрепени на ключови места с пясъчник и глина. Понякога бяха тесни колкото човешко ходило, друг път пък трябваше да се извървят няколко крачки до следващото стъпало. По протрития камък си личеше, че са издържали на множество отрупани каручки, теглени от товарни животни. Стъпалата сменяха посоката си на всеки ред, разклонявайки се като пътечки към постройките на съответното ниво.
Все още не бяха стигнали доникъде, когато Абан се задъха, а по кръглото му лице избиха капчици пот. Куцането му се влоши и до петото ниво вече съскаше от болка на всяко стъпало.
– Май стигнахме достатъчно далеч за днес – осмели се да каже Джардир.
Абан отвърна:
– Глупости, приятелю. Силен съм... – той изстена и изпухтя – ...като камила.
Джардир се усмихна и го плесна по гърба.
– Все още можем да направим от тебе воин.
Най-накрая изкачиха седмото ниво и Джардир се обърна, за да погледне през ниския парапет. Най-долу дал’шарумите се навеждаха и изправяха, докато копаеха широки демонски ями с къси прави лопати. Траповете бяха подредени на ръба на първото ниво, така че ако хвърлеха демон от мястото, където Джардир стоеше, демонът щеше да падне вътре. Той изпита внезапно вълнение заради наближаващата битка, макар на него и на останалите ний’шаруми да не им беше позволено да се включват.