– Първият син на моя господар, Джаян – каза Абан за воина, – и вторият му, Асъм.
Той посочи духовника.
Джардир излезе пред мъжете, а силата, която излъчваше, беше осезаема. Воините го гледаха със страхопочитание и дори очите на синовете му заблестяха фанатично. Лийша се изненада, че само след две седмици обучение разбираше почти всичко, което той каза.
– Шаруми на Пустинното копие! – извика Джардир. – Днес ще имаме честта към нас да се присъединят за алагай’шарак шарумите от северното племе хралупа, нашите братя в нощта.
Той посочи групата на Лийша и редиците зашепнаха възмутено.
– Те ще се бият? – поиска да узнае Джаян.
– Татко, в Евджаха ясно пише, че на жените им е забранен шарак – заропта Асъм.
– Евджахът е написан от Избавителя – отвърна Джардир. – Сега аз съм Избавителя и аз казвам как се води шарак.
Джаян поклати глава.
– Няма да се бия редом до жена.
Джардир нападна като лъв, ръката му се размаза пред чуждите погледи и той улови сина си за врата. Джаян се опитваше да си поеме въздух, докато дърпаше ръката на баща си, но хватката на Шар’Дама Ка бе желязна и синът не можа да се измъкне. Краката му се повдигнаха от земята, като пръстите му едва докосваха прахта, а Джардир изпъна ръката си.
Лийша ахна и тръгна напред, но Абан с изненадваща сила препречи пътя ѝ с патерицата си.
– Не правете глупости – прошепна той рязко.
По някакъв начин решителността в гласа му спря Лийша, тя отстъпи назад и остана да гледа как Джардир изстискваше живота от тялото на сина си. Отдъхна си облекчено, когато момчето бе хвърлено на земята, където остана да се мята и да пъхти, но поне беше напълно живо.
– Какъв е този звяр, който напада собствения си син? – попита Лийша втрещено.
Абан отвори уста да отвърне, но Гаред го превари.
– Как инак? Никой ня’а да последва в нощта баща, който не мо’е да строи дори своите си синове.
– Не ми трябва съвет от побойника на града, Гаред – сряза го Лийша.
– Не, той е прав – додаде Уонда за изненада на Лийша. – Не ги разбрах к’во викат, но моят баща щеше да ми изкърти носа, ако му кажех нещо с тоя тон. Мисля, че добре ще му се отрази да хапне малко земя.
– Изглежда, нашите обичаи не са толкова различни, колкото ви се струват отначало, госпожице – отбеляза Абан.
* * *
Алагай’шарак беше нощна чистка около града. Шарумите излязоха през северната порта и се разпростряха рамо до рамо и щит до щит. Шест племена се отправиха на изток, а другите шест на запад, помитайки по пътя си всеки изпречил им се алагай, докато не се срещнаха отново при южната порта. За да избегне още спорове, Джардир нарочно изпрати Джаян и Асъм на изток, а Лийша и останалите поведе на запад. Абан остана до портата.
Никой от племето хралупа не носеше щит и Джардир ги сложи в задната редица, като лично придружи Лийша заедно с Хасик и неколцина от Копията на Избавителя. Демоните бързо се нароиха след дал’шарумите и нападнаха труповете на събратята си, оставени за слънцето. Същите не се поколебаха да нападнат и малката групичка.
Отначало красианците се опитаха да ги защитят, но Лийша и останалите оправдаха надеждите на Джардир и бързо извадиха воините от заблудата, че им е нужна защита. Цигулката на Роджър подмамваше ядроните в капани или ги настройваше един срещу друг. Лийша замеряше алагаите с огнената си магия и ги пръскаше в пясък на вятъра. Гаред и Уонда дръзко се нахвърляха на глутници демони, като грамадният дървар ги разсичаше на парчета с брадвата и мачетето си, а лъкът на Уонда бучеше като струните на цигулката на Роджър и уцелваше всеки демон, дори едва да беше изникнал в полезрението на момичето. Тя свали дори няколко от небето, преди да успеят да се стрелнат надолу към стената от щитове.
Уонда беше доста далече от останалите, когато стрелите ѝ свършиха. Огнен демон изсъска и я нападна, но един от Копията на Избавителя нададе вик и се втурна да я защити.
Нямаше нужда да си прави труда. Уонда преметна лъка на рамо и хвана демона за рогата, извъртайки се, за да избегне огнената му плюнка. С елегантно шарусахкско завъртане тя го метна на земята. В ръката ѝ изникна защитен нож и тя преряза врата на демона.
Погледна нагоре и очите ѝ разкриха копнеж за сукървица не по-различен от този на всеки шарум, който Джардир бе виждал. Тя се усмихна на слисания дал’шарум, който миг по-рано бе тичал, за да я спаси, ала очите ѝ се разшириха и тя посочи небето.