– Вървете! – сопна им се Джардир и мъжете избягаха на мига.
Джардир погледна назад към Лийша, чието лице бе същинска пясъчна буря.
– Просто ги пуснахте, така ли? – попита тя.
Джардир осъзна, че разговорът им бе протекъл на красиански и тя вероятно бе разбрала само малка част от думите му.
– Разбира се, че не – отвърна Джардир, този път на нейния език. – Осъдени са на смърт.
– Но те ви благодариха! – заинати се Лийша.
– Защото не ги скопих и не им отнех черните одежди – обясни Джардир.
Уонда плю на земята.
– Добре щеше да им дойде на тия ядронски синове.
– Как пък не! – възмути се Лийша.
Джардир виждаше, че тя все още е ядосана, но нямаше представа защо. Трябваше ли да ги убие лично, пред погледа ѝ? Зеленоземците имаха различни норми спрямо жените си и нямаше представа как решават подобни ситуации.
– Какво друго бихте пожелали? – попита Джардир. той кимна с уважение към Уонда. – Те не успяха да осквернят или дори да наранят момичето, така че не се очаква от тях да я овъзмездяват за девствеността ѝ.
– И без т’ва не съм девствена – изтърси Уонда.
Лийша я погледна остро, но момичето само сви рамене.
– Но се изисква да платят с живота си? – попита Лийша настоятелно.
Джардир я погледна странно.
– Те ще умрат достойно. Утре ще излязат в голата нощ и ще се защитават само с копията си.
Лийша се ококори.
– Това е варварщина!
Едва тогава Джардир я разбра. Зеленоземското табу беше смъртта. Той се поклони.
– Помислих, че наказанието ще ви удовлетвори, госпожице. Бих могъл да наредя да ги бичуват, ако предпочитате.
Лийша погледна Уонда, която сви рамене. Обърна се обратно към Джардир.
– Е, добре. Но настояваме да присъстваме, както и лично да се погрижа за раните им след като наказанието приключи.
Джардир се изненада от молбата ѝ, но го прикри и се поклони дълбоко. Обичаите на зеленоземците бяха възхитителни.
– Разбира се, госпожице. Ще бъде изпълнено утре по залез, така че всички шаруми да видят и да запомнят. Сам ще извърша бичуването.
Лийша кимна.
– Благодаря ви. Това е достатъчно.
– Този път – изръмжа Уонда.
Джардир се усмихна, като видя жестокостта в очите ѝ. Три Копия на Избавителя бяха нужни, за да я задържат, и нито един от тях не успя да постигне замисъла си! Още малко тренировки и дори кай’шарум щеше да падне пред нея. Докато я гледаше, той стигна до заключение, което можеше да раздели войската му, но бе избран от Еверам да поведе Шарак Ка и щеше да я води, както той решеше.
Поклони се на жената като на воин.
– Няма да има друг път, Уонда вах Флин ам’Дървар ам’Хралупа. Давам ви думата си.
– Благодаря ви – рече Лийша и сложи ръка на рамото му, а душата на Джардир потръпна при допира.
* * *
На вратата се похлопа.
– Кой е? – извика Роджър, сепнат от сън, и се заоглежда наоколо.
В стаята му беше тъмно, но виждаше светлите резки по краищата на кадифените завеси.
Леглото беше чудо, каквото Роджър не беше виждал, откакто напусна бордея на херцог Райнбек. Матракът и възглавниците бяха натъпкани с гъши пух, а чаршафите бяха гладки и меки под пухения юрган. Чувстваше се, сякаш спи в топъл облак. След като не чу нищо повече, Роджър се отпусна сред този уют и главата му отново полегна в прегръдките на възглавницата.
Вратата се открехна, Роджър поотвори едното си око и съзря една от съпругите на Абан или някоя от дъщерите му (Роджър така и не се научи да ги различава) да влиза. Беше облечена като останалите в широка черна роба, която скриваше всичко освен очите ѝ, а те стояха сведени в негово присъствие.
– Имате посетител, сине на Джесъм – каза жената.
Тя отиде и дръпна тежките кадифени завеси, а Роджър изпъшка и покри очите си с ръка, за да ги предпази от лъчите, проникнали в богато обзаведената му стая. Лийша може и да разполагаше с етаж от огромното имение, но на Роджър все пак му бяха дали цяло крило от втория етаж, което побираше повече стаи от хана на родителите му в Речен мост. Илона се бе разгневила, научавайки за богатството, с което красианците бяха обсипали Роджър, след като тя самата беше получила само спалня и всекидневна, макар и луксозни.
– Колко е часът? – попита Роджър.
Чувстваше се, сякаш е спал не повече от час-два.
– Малко след изгрев – отвърна жената.
Роджър отново изпъшка. Не беше спал и час.
– Кажи на онзи там, който ме търси, да дойде по-късно – каза той и отново се тръшна на матрака.
Жената се поклони дълбоко.
– Не мога, господарю. Посетителката ви е Дамаджахата. Трябва веднага да се срещнете с нея.