– Момче! Копие! – викна Кавъл и Джардир видя, че копието на офицера беше прекършено на две, а срещу него стоеше пясъчен демон. Офицерът като че ли не се смути от неизгодното си положение и завъртя счупената дръжка толкова бързо, че тя се превърна в размазано петно, след което удари с нея рамото на демона и бедрените му стави, за да не му позволи да запази равновесие или да се намести по какъвто и да било начин освен в посоката, която офицерът искаше. През цялото време Кавъл се придвижваше напред и с прецизни завъртания добавяше сила на ударите си, като вкарваше и щита си в употреба, избутвайки демона все повече към ръба на ямата.
Ала макар демонът сякаш да не застрашаваше офицера, нови падаха непрестанно от терасите и примитивното оръжие забавяше боеца точно тогава, когато бе най-важно да довърши демона бързо.
– Ача! – извика Джардир и хвърли ново копие.
Като чу това, Кавъл вкара счупената дръжка в гърлото на демона и улови копието с едно гладко завъртане, което го отведе обратно, за да продължи атаката с ново оръжие. След броени секунди пясъчният демон падна с писъци в ямата.
– Не стой просто така! – извика Кавъл. – Приключваш и се връщаш на поста си!
Джардир кимна, побягна нататък и с Абан занесоха копия и на други воини.
Когато им свършиха копията, те се обърнаха и тръгнаха нагоре по стълбите. Не бяха стигнали далеч, когато тъп удар зад тях ги накара да се обърнат. Джардир се извърна и видя гневен глинен демон, който се превъртя обратно на крака и тръсна глава. Беше далеч от бутащата стража и бе съзрял по-лесна плячка в лицето на Абан и Джардир.
– Нишата! – извика Джардир и посочи малката защитена дупка, където се криеше бутащата стража, докато демоните не започнат да валят. Щом глиненият демон се втурна след тях, двете момчета си плюха на петите. Абан в страха си дори успя да излезе напред.
Само на няколко крачки от убежището Абан нададе вик и кракът му се подкоси под него. Той падна тежко на земята и в този миг стана ясно, че няма да успее да се изправи навреме.
Джардир набра скорост и скочи, за да повали Абан, който се мъчеше да се изправи. Сам пое тежестта на удара и двамата се затъркаляха нататък, а накрая, благодарение на инерцията си, Джардир направи идеално шарусахк хвърляне, запращайки туловището на Абан да изтърколи последния метър до безопасността. Щом изпълни маневрата, Джардир се просна на земята и остана по очи. Както се предполагаше, демонът тръгна след движещото се тяло и се хвърли към Абан, но се удари в защитите.
Джардир нямаше ни оръжие, ни мрежа и знаеше, че демонът ще го надбяга на открит терен. За миг го обзе паника, докато не си припомни думите на офицера Керан.
Алагаите не притежават хитрост, беше ги учил той. Може и да са по-силни и по-бързи от вас, но умът им е като на тъпо куче. Техните намерения си личат от поведението им и дори най-обикновената преструвка ги обърква. Никога не губете разсъдливостта си и ще продължавате да посрещате утрото.
Джардир се направи, че ще се затича към най-близката демонска яма, но се обърна рязко и вместо това побягна към стълбите. Заобиколи отломките и барикадите само по памет, без да губи време, единствено проверявайки с очи това, което вече знаеше с главата си. Демонът изпищя и се втурна след него, но Джардир не му обърна повече внимание, а се концентрира единствено в пътя пред себе си.
– Уут! – извика той, щом видя нишата на Хасик, за да съобщи за демона след себе си. Джардир можеше да се скрие там, а Хасик да отведе демона до някоя засада.
Нишата на Хасик обаче беше празна. Воинът явно се бе включил в друг капан и сега се биеше при някоя от засадите.
Джардир знаеше, че ще намери подслон в нишата, но какво щеше да прави с демона? В най-добрия случай съществото щеше да избяга от бойното поле, а в най-лошия – да свари неподготвен някой воин или ний’шарум и да му се нахвърли още преди човекът да е разбрал какво става.
Той наведе глава и продължи да тича.
Успя да увеличи леко дистанцията между себе си и глинения демон в импровизирания лабиринт, но демонът все още го следваше по петите, когато отпред изникна засадата.
– Уут! – викна Джардир. – Уут! Уут!
Той впрегна последните си сили, за да избърза напред, с надеждата, че воините отвътре са чули повика му и ще са готови.
С бясна скорост заобиколи последната бариера и чифт бързи ръце го сграбчиха и го издърпаха настрани.