Лийша се усмихна самодоволно. Колкото и варварски да беше този обичай, току-що им бе дал основание да се направят на обидени и да отхвърлят момичетата, преди Роджър да е казал някоя глупост. Ала тогава момичето се обърна към нея, а ужасът в очите ѝ подейства като шамар в лицето на Лийша. Аманвах забеляза погледа и се намръщи.
– Обличайте се – каза Лийша на момичетата и им подаде робите.
Сиквах се облече бързо и отиде да помогне на Аманвах, която я гледаше свирепо, докато прислужничката ѝ закопчаваше копринената даматингска дреха.
* * *
Лийша се завърна спокойно заедно с момичетата. Роджър знаеше, че присъдата ѝ няма значение – той нямаше да се ожени за дъщерята на Джардир, нито пък Лийша щеше да се омъжи за бащата, – ала поради някаква причина сърцето му биеше с все сила в гърдите, сякаш животът му зависеше от отговора ѝ.
– И двете са девствени, каквото и да значи това – каза Лийша и Роджър си пое дълбоко дъх.
– Разбира се – усмихна се Иневера.
Аманвах обаче не изглеждаше съгласна. Отиде при майка си, прошепна нещо в ухото ѝ и посочи Сиквах, а след това и Лийша.
Лицето на Иневера помръкна като небе пред буря. Тя отиде при Сиквах и я хвана за дългата плитка. Роджър понечи да се намеси, но Илона го задържа с изненадваща сила, причинявайки му болка дори.
– Не ставай глупав, цигуларче – изсъска тя.
Сиквах изпищя, докато я отвеждаха в нишата. Аманвах влезе също и спусна завесата зад тях.
– Какво, по ядроните, се случи току-що? – попита Роджър.
Лийша въздъхна.
– Сиквах не е девствена.
– Но ти каза, че е – учуди се Роджър.
– Знам какво може да се случи на едно момиче, когато хората започнат да се съмняват за нейната „чистота“ – каза Лийша, – и бих предпочела да ме вземат демоните, отколкото да го причиня на някой друг.
Илона поклати глава.
– Не можеш да спасиш хората от тях самите, Лийша. Малката ти лъжа вероятно още повече влоши нещата. Ако беше казала истината, щях да поискам торба злато за компенсация и всичко щеше да е приключило.
– Тя е човешко същество, майко, а не... !
Роджър не им обръщаше внимание, вперил поглед в завесата след горкото момиче с прекрасния глас. Чуха се някакви приглушени викове, но Роджър не можа да ги чуе, заради пискливата какофония около него.
– Вие двете ще млъкнете ли, ако обичате?!
И двете жени го изгледаха гневно, но се умълчаха. Сега от завесите не се чуваше нищо и това уплаши Роджър дори още повече. Тъкмо щеше да притича дотам, когато завесата се вдигна и Иневера излезе, следвана от Аманвах и разплаканата Сиквах. Аманвах прегръщаше с една ръка момичето, като го успокояваше и му предлагаше подкрепата си. На Роджър му беше мъчно за момичетата и ръката му се промъкна нагоре, за да докосне медальона през ризата.
Иневера се поклони към Роджър.
– Извинявам се за нанесената обида към вас, сине на Джесъм. Вашата берачка на плевели ви излъга. Сиквах е била покварена и за лъжите си, разбира се, ще бъде строго наказана. Надявам се, няма да се усъмните в честта на дъщеря ми, свързвайки я с тази уличница.
Докато говореше, тя попипваше ножа, обсипан със скъпоценни камъни, на кръста си и Роджър беше принуден да се замисли какво ли наказание считаха тези сурови хора за „строго“.
Изведнъж стаята затихна, тъй като всички очакваха отговора му. Очите на Роджър зашариха из стаята, а всички жени сякаш бяха притаили дъх. Защо? Само допреди минута не ги беше грижа, че е там.
Но тогава го осени една мисъл. Той беше обиденият.
Усмихна се, скривайки истинските си чувства зад жонгльорска маска, изправи гръб и за пръв път срещна погледа на Иневера.
– След като чух песента им, не мога да ги разделя. Гласът на Сиквах е по-важен за мен от нейната непорочност.
Иневера се поотпусна.
– Това е много милостиво от ваша страна. Повече, отколкото заслужава тази уличница.
– Още нищо не съм решил – поясни Роджър. – Но бих предпочел да не бъде излагана на... прекален тормоз, който би могъл да се отрази на гласа ѝ, преди да се произнеса.
Иневера се усмихна зад прозрачния си воал, сякаш беше преминал някакво изпитание.
Илона дръпна Роджър за ръката.
– Това ще се отрази на зестрата, разбира се.
Иневера кимна.
– Естествено. Ако се съгласите да бъдете тяхна придружителка, момичетата биха могли да останат в крилото на сина на Джесъм и той да свикне с тях, а и да ги опази от... тормоз, преди да реши.
– О, моята майка е идеална придружителка – промърмори Лийша.
Иневера я погледна странно, сякаш не беше сигурна дали долавя сарказъм в тона на билкарката, но си замълча.
Роджър поклати глава, като че ли се свестяваше от сън. Да не би да ме обещаха току-що?