Иневера я погледна странно, сякаш не беше сигурна дали долавя сарказъм в тона на билкарката, но си замълча.
Роджър поклати глава, като че ли се свестяваше от сън. Да не би да ме обещаха току-що?
* * *
Абан пристигна точно преди залез, за да ги заведе на бичуването. Лийша провери за последен път билките и инструментите в кошницата си, дишайки дълбоко, за да успокои своя бунтуващ се стомах. Дал’шарумите не заслужаваха нищо по-малко след случката с Уонда, но това не означаваше, че Лийша иска да гледа как разпарят гърбовете им. Като видя обаче колко небрежно се отнасяха красианците към лечението, се бе притеснила, че раните на воините биха могли да се инфектират и все пак да ги убият, ако сама не се погрижи за тях.
В крепостта Анжие с Джизел ежеседмично лекуваха мъже, слезли от стълба за бичуване на съдилището, но Лийша така и не бе успяла да изгледа наказанието, без да заплаче, и обикновено извръщаше глава. Самият обичай беше ужасен, но на Лийша рядко ѝ се налагаше да лекува един и същи човек два пъти. Получаваха урок и го запомняха.
– Надявам се, разбирате каква чест отдава моят господар на вас и на дъщерята на Флин, като сам бичува провинилите се – рече Абан, – вместо да остави това на някой дама, който би проявил милосърдие, защото оправдава постъпката им.
– Даматите оправдават изнасилвачите, тъй ли? – попита Лийша.
Абан поклати глава.
– Трябва да разберете, госпожице, че нашите обичаи не са като вашите. Фактът, че вие и вашите жени се разхождате свободно с разкрити лица и с вашите, хм... – той махна с ръка към дълбокото деколте на Лийша – прелести на показ, обижда много мъже, които се страхуват, че вкарвате забранени идеи в умовете на собствените им жени.
– И затова те са решили да поставят Уонда на мястото ѝ – предположи Лийша.
Абан кимна.
Лийша свъси вежди, но стомахът ѝ изведнъж се успокои. Умишленото раняване на човешки същества беше в разрез с билкарските ѝ клетви, ала дори Бруна не се беше поколебавала да дава болезнени уроци на хората, които не се държаха цивилизовано.
– Моят господар заповяда дамаджите също да присъстват с техните кай’шаруми – продължи Абан. – Иска и те да се убедят, че трябва да приемем някои от вашите възгледи.
Лийша кимна.
– Ахман каза, че е било така, като се е запознал и с Пар’чин.
Абан внимателно запази безпристрастното си изражение, но Лийша забеляза, че цветът му се измени леко. Нищо чудно, че Арлен е имал такъв ефект върху хората и преди да си татуира кожата.
– Господарят ми е споменал Пар’чин? – попита Абан.
– Всъщност аз го споменах – отвърна Лийша. – Изненадах се, че и Ахман го е познавал.
– О, разбира се, той и Пар’чин бяха близки приятели – отвърна Абан за изненада на Лийша. – Ахман беше негов аджин’пал.
– Аджин’пал ли?
– Негов... – Абан сбърчи вежди, докато търсеше правилните думи – ...кръвен брат, бихте го нарекли вероятно. Ахман му показа Лабиринта и двамата проляха кръв един за друг. Според нашите обичаи това свързва мъжете, колкото ако носеха една и съща кръв във вените си.
Лийша отвори уста, ала преди да успее да каже нещо, Абан я прекъсна.
– Налага се да тръгнем веднага, ако искаме да стигнем навреме, госпожице – рече той. Лийша кимна и те събраха останалите ѝ приближени, наред с Аманвах и Сиквах, които не се откъсваха от Роджър.
Отведоха ги до кръга на крепостта Райзън – огромен павиран пръстен в центъра на града, заобиколен от оживени магазини и с огромен кладенец в средата. Лийша видя на пазара не само красиански, но и райзънски жени да пазаруват. Те все още носеха обичайните си рокли, но лицата им бяха скрити с було, което покриваше и деколтетата им на публични места. Много от тях зяпнаха Лийша и майка ѝ, защото двете се разхождаха с голи лица. Жените сякаш очакваха дал’шарумските им придружители всеки момент да ги нападнат.
Много от красианците вече се бяха събрали, включително дамаджите със своите покрити паланкини, както и много шаруми и дамати. Насред кръга бяха издигнати три дървени стълба, но наоколо нямаше никакви окови или въжета.
Из тълпата се разнесе вълнение и всички се обърнаха, за да видят Джардир, който пристъпи в кръга, следван от Иневера на нейния паланкин и останалите му съпруги. Лийша преброи четиринайсет, но нямаше представа дали това са всичките. Те зас-танаха толкова близо до Лийша и хралупарите, че билкарката надушваше парфюма на Дамаджахата.
Джардир пристъпи към стълбовете и махна с ръка към Копията на Избавителя. Тримата дал’шаруми не се нуждаеха от пришпорване или от придружител, а направо влязоха в кръга и се съблякоха до кръста. Коленичиха и докоснаха паветата пред Джардир с чело, след което се изправиха и обгърнаха с ръце стълбовете, без нищо да ги задържа за тях. Онзи, чиято ръка Уонда бе счупила, беше с бял гипс.