Лийша присви очи и погледна Абан, търсейки неуловимата истина в отработеното спокойствие на лицето му. Все пак се беше осакатил в шараджа.
Лийша се обърна към Гаред и Уонда.
– Искате ли да ви обучават?
Кавъл и Абан си размениха още няколко изречения, изречени толкова бързо, че Лийша отново не ги разбра, макар да знаеше много от думите. Абан явно възразяваше за нещо, но Кавъл сви юмрук и кхафитът се поклони покорно.
– Офицерът настоява да ви уведомя, че желанията им нямат значение. Шар’Дама Ка е дал заповед и тя ще бъде изпълнена.
Лийша се намръщи и отвори уста, но Гаред я прекъсна.
– Ня’а нищо, Лийш. – той вдигна ръка. – Аз искам да се уча.
– Аз също – добави Уонда.
Лийша кимна и отстъпи, когато Кавъл направи знак на двамата да се приближат, за да ги огледа добре. Като видя Гаред, изсумтя одобрително, но от Уонда не беше толкова впечатлен, въпреки че тя беше голяма и силна колкото повечето дал’шаруми. Тогава се върна отново при Лийша.
– От гиганта мога да направя велик воин – преведе Абан, – ако е дисциплиниран. Жената... ще видим.
Не изглеждаше обнадежден.
Офицерът отстъпи назад в двора с бързи и грациозни движения. Погледна Гаред и изрева някаква заповед, след което удари по гърдите си.
– Офицерът би желал да го нападнете – помогна Абан.
– Т’ва не беше нужно да ми го превеждаш – каза Гаред.
Пристъпи напред и се извиси над офицера, но Кавъл не изглеж-даше впечатлен. Гаред изрева и го нападна, ала ударите му, колкото и прецизни да бяха, срещаха само въздуха. Той се хвърли напред, за да се сборичкат, но само след секунда се озова по гръб. Кавъл изви ръката му, докато Гаред не пропищя, а после го пусна.
– С теб ще бъде по-суров дори – предупреди Абан Уонда. – Приготви се.
– Не ма е страх – отвърна Уонда и тръгна към него.
Уонда издържа повече от Гаред, тъй като движенията ѝ бяха по-плавни и по-бързи, но изходът от боя беше предопределен още в първия миг. Два пъти ударите на Уонда бяха толкова близо, че на офицера му се наложи да използва сила, за да ги блокира. Веднъж ѝ отвърна с шамар по челюстта с опакото на ръката си, който я накара да залитне и да изплюе кръв, а втория път със силен юмрук в стомаха, който накара момичето да се превие и му изкара въздуха.
Кавъл улови ръката ѝ, преди тя да успее да се свести, и извъртя крайника така, че притежателката му да се озове на паветата. Уонда го ритна точно в лицето, докато падаше, но Кавъл не изглеждаше смутен от това, даже напротив, той се хилеше, докато извиваше ръката ѝ. Уонда пребледня и стисна зъби, но отказа да изпищи.
– Офицерът ще счупи ръката ѝ, ако тя не поддаде – предупреди Абан.
– Уонда – каза Лийша и момичето най-накрая се вразуми и извика.
Кавъл я пусна и продума нещо на Абан с очевидна неохота.
– Май все пак ще мога да направя нещо от нея – преведе Абан. – Моля ви, оставете ни, за да ги обучавам, без да се разсейваме.
Лийша погледна Гаред и Уонда и кимна.
– Абан, искате ли да се присъедините към нас с Роджър на по чаша чай?
– За мен ще бъде чест – отвърна Абан и се поклони.
– Но първо – каза Лийша, а гласът ѝ стана по-твърд – обясни на майстор Кавъл, че ще види ядрони посред бял ден, ако заваря воини, ранени прекалено тежко, за да се бият довечера.
* * *
Съпругите на Абан се опитаха да ги обслужат, но Аманвах изсъска и те се отказаха. Тя плесна с ръце и Сиквах припна да направи чая. Лийша сбърчи нос. Въпреки че беше племенница на Джардир, момичето не беше много повече от робиня.
– От вчера правят така – каза Роджър.
Аманвах изрече нещо на красиански и Абан кимна.
– Ние сме тези, които трябва да обслужват Роджър – преведе той. – Не бихме изтърпели друг да го прави.
– Бих могъл да свикна с това – каза ухилен Роджър, като се изпъна назад и сложи ръце зад главата си.
– Само не свиквай прекалено много – предупреди го Лийша. – Няма да трае дълго.
Тя видя как Аманвах присви очи при тези думи, но момичето не каза нищо.
Скоро Сиквах се върна с чая. Поднесе го безмълвно, свела поглед, а после се върна на мястото си при Аманвах до стената. Лийша отпи от чая си, изжабурка се леко с него и го изплю обратно в чашата.
– Добавила си щипка чернолист в отварата – каза тя на Сиквах и остави чашата на масата. – Хитро. Повечето хора не биха го усетили, а и с тази доза щяха да са нужни седмици, докато ме убие.
Роджър ахна и изплю чая си върху себе си. Лийша хвана чашата му, докато падаше, прокара пръст по порцелановия ръб и опита останалите капки.