Накрая се чу изпукване, магията проблесна за последен път и изгасна. Огромната рогата глава се отдели от тялото му и тръгна да пада, а Рена се оттласна с крак от ядрона, за да се отдръпне от пътя ѝ. Приземи се с лекота на краката си, а демонът великан се строполи до нея. Тя усещаше как магията гъделичка кожата ѝ и заякчава всяка драскотина или синина, получена в битката. Момичето погледна черната сукървица по ръцете си и се разсмя отново. Намота огърлицата и се затича напред, за да продължи лова.
Никога не се беше чувствала толкова свободна.
* * *
Нападна я огнен демон, който ловуваше сам в шубрака край дърветата. Рена стъпи здраво на земята в очакване на издайничес-кото му вдишване, докато той тичаше към нея.
Огнените демони винаги атакуваха, изстрелвайки огнената си плюнка веднага щом влезеха в обхват. Плюнката им можеше да подпали всичко и често зашеметяваше жертвите им до безпомощност, а сетне демоните ги довършваха със зъби и нокти. Ако първоначалният изстрел се избегнеше обаче, следваше кратък период от време, в който те не можеха да плюят отново.
Рена клекна, свела лице ниско до земята като лесна мишена за демона, който спря на място точно пред нея и вдиша. Щом тръгна да издишва, присви очите си без клепачи – рефлекс, близък до човешкото кихане. В същия миг Рена се стрелна наляво и дъгата на ярката демонска плюнка уцели само въздуха.
Когато ядронът отвори очи и видя, че е изчезнала, Рена вече беше зад него и го хващаше за рогата. Тя дръпна главата му рязко назад и го изкорми като заек, уловен в нивата на баща ѝ.
Демонската сукървица я опръска и я опари като жарава, но Рена се беше пренесла там, където болката не съществуваше. Плисна с кал местата, където бяха паднали капките, за да изстуди кожата си, и се изправи.
Долови ниско ръмжене и разбра, че през онези кратки мигове, в които се бе състояла битката с огнения демон, е била заобиколена. Обърна се и видя как един гърбав дървесен демон, чиито рамене се простираха на два метра, стоеше надвесен над нея. Защитените ѝ очи забелязаха двамата му събратя, които изчакваха между дърветата зад гърба му, като грубата им броня се сливаше с гората наоколо, но не можеше да скрие магията им. Сбиеше ли се с първия, най-силния, другите двама щяха да я нападнат от двете страни.
Рена многократно беше убивала дървесни демони, но три от тях бяха с цели два повече, отколкото беше преборвала без помощ-та на Арлен.
Дали три не са прекалено много за мен? Тя отхвърли ненужната мисъл. Не можеше да надбяга демон и нямаше къде да се скрие, щом вече я бяха забелязали. Можеше само да ги убие или да бъде убита.
– Да започваме! – озъби се тя и насочи ножа към демона пред себе си.
* * *
Защитения наблюдаваше Рена зад дърветата от другата страна на пътя и клатеше глава. Отне му някакво време, докато я намери. Беше излязъл да събере билки и дърва за огрев, като преди това я беше накарал да обещае, че ще го чака в имението, за да отидат после заедно на лов. Не за пръв път Рена губеше търпение или просто пренебрегваше заръките му, тръгвайки сама.
Като я видя как се пъха в сляпото петно на огнения демон и как го разпаря от зъб до опашка с ножа на баща си, трябваше да признае, че тя се учеше бързо. Рена Танър се беше отдала на изкус-твото на убиването на демони с цялото си същество, по-силно дори от Уонда от дърварите, а равнището на уменията ѝ само след няколко кратки седмици го доказваше.
Той се зачуди дали не беше сгрешил, научавайки я да прегръща страховете си. Рена прекаляваше и сега действаше направо безразсъдно. Представляваше опасност колкото за демоните, толкова и за себе си.
Защитения разбираше през какво минава – по-добре, отколкото тя би могла да знае. Нощта не прощаваше дори на тези, които прегръщаха законите ѝ, а това си пролича и по горичката дървесни демони, които наблюдаваха Рена, докато тя се занимаваше с огнения ядрон. Сигурно щеше да забележи само този, който я нападнеше открито, ствола, но клоните щяха да я отнесат.
Защитения сложи стрела на големия си лък и се прицели. Щеше да изчака, докато сама не види трите ядрона и не разбере, че я чака гибел, и чак тогава щеше да ги убие. Може би по този начин тя щеше да се научи да внимава повече.
* * *
Дървесният демон изрева, за да я уплаши или замае точно като огнената плюнка. През това време събратята му се промъкваха все по-близо, намествайки се в удобни позиции за нападение.
Но Рена не им даде възможност да довършат, а се впусна стремглаво напред в привидно самоубийствена атака. Дървесният демон оголи редиците си зъби и извитите си нокти, като изпъчи гърди, за да посрещне първия ѝ удар. Само каменните демони надминаваха по сила дървесните и най-вероятно никой досега не беше пробивал бронята на този звяр.