Мич изглеждаше като някогашен здравеняк, надебелял впос-ледствие. Като че ли беше достатъчно едър, за да изхвърли буйс-тващ клиент, но успехът и средната възраст сякаш бяха изсмукали силата на младините му.
– Стая – каза Защитения и му подаде жълтицата.
Извади още една от портмонето си и я вдигна.
– И новини от юга, ако знаете нещо. Връщам се от Потока на Тибит.
Мич кимна, но присви очи.
– Там верно нищо не се случва – съгласи се той и се наведе леко, за да надзърне под качулката на Защитения.
Арлен отстъпи назад и ханджията веднага се отдръпна, като погледна нервно към жълтицата от страх да не би да изчезне.
– Напоследък само за юга се говори, пастире – каза Мич. – Още откакто пустинните плъхове откраднаха билкарката на Хралупата да я правят булка на владетеля им, демона на пустинята.
– Джардир – изръмжа Защитения и сви юмрук.
Съжали, че не се промъкна в красианския лагер, за да го убие още щом излязоха от пустинята. Някога беше смятал Джардир за мъж на честта, но сега знаеше, че всичко това е само фасада, която криеше копнежа му за власт.
– Казват, че отишъл там, за да убие Защитения – продължи Мич, – но Избавителя изчезнал.
Защитения се изпълни с гняв, парещ като жлъчка. Ако Джардир накараше Лийша да страда по какъвто и да било начин, ако дори косъм паднеше от главата ѝ, Защитения щеше да го убие и да пог-не армията му обратно към пустинята.
– Добре ли сте, пастире? – попита Мич.
Защитения му подхвърли изкривената монета, която бе стояла в свития му юмрук, и се обърна на другата страна, без да дочака ключа за стаята. Трябваше да стигне до Хралупата, веднага.
В същия момент чу крясъка на Рена и как някой изпищя от болка.
* * *
Рена спря да диша, щом влязоха в хана. Досега не беше виждала място, където хората да са така нагъчкани. Врявата беше непоносима, а въздухът горещ и спарен, пропит от дима на лули и пот. Тя усети как сърцето ѝ задумка, но когато погледна Арлен, видя, че той върви с изправен гръб, със сигурна стъпка и си припомни кой беше той. Кои бяха те. Тя също се изправи и срещна погледите на тези, които ги зяпаха, със студено безразличие.
Някои мъже започнаха да подвикват и подсвиркват, щом видяха момичето, но тя ги изгледа свирепо и повечето от тях бързо извърнаха очи. Докато си проправяха път през тълпата обаче, усети нечия ръка да опипва задника ѝ. Тя се извъртя, стиснала ножа си, но от нахалника нямаше и следа. Можеше да е всеки от дузината мъже, които се правеха, че не я забелязват. Стисна зъби и изтича подир Арлен, а в следващия момент чу бурен смях зад гърба си.
Когато мъжът на съседната маса плесна дупето на сервитьорката, Рена се разгневи както никога досега. Арлен се направи, че не вижда, но тя знаеше, че не беше така. Вероятно и той като нея се бореше с импулса си да счупи ръката на натрапника.
Щом Арлен отиде да поговори с ханджията, непознатият се обърна със стола си към нея.
– Помислих, че тоя пастир никога няма да си тръгне – каза той и се ухили широко.
Беше висок мливариец, широкоплещест, с неподдържана руса брада и дълга златиста коса. Събеседниците му също се обърнаха към Рена, опипвайки голата ѝ кожа с очи.
– Пастир ли? – попита тя объркано.
– Твоят придружител с робата – отвърна мъжът. – Реших, че на такова хубаво момиче като теб верно ще му трябва свещеник да го развежда, щото никой друг не би успял да си задържи ръцете за себе си.
Той посегна под масата, едрата му длан обгърна голото ѝ бед-ро и стисна. Рена се вкочани, потресена от арогантността му.
– Мисля, че такава жена като теб би могла да се справи и с трима ни – каза той дрезгаво. – Бас ловя, че вече си се подмокрила.
Ръката му се плъзна по-нагоре под полата ѝ.
Сега вече Рена кипна. Тя посегна надолу, хвана палеца му с лява ръка, а с кокалчето на дясната си удари точката на натиск между палеца и показалеца му. Хватката на едрия мъж се отпусна като парцал, той изпищя от болка и с едно завъртане от шарусахк тя изви китката му назад и закова ръката му за масата.
А ножът ѝ я отряза.
Мъжът се опули и за миг времето сякаш замръзна – нито той, нито събеседниците му реагираха по какъвто и да било начин. Изведнъж от раната бликна кръв, мъжът закрещя, а приятелите му скочиха на крака, блъскайки назад столовете си.
Рена беше готова за тях. Ритна викащия мъж в един от компанията му, скочи на масата и приклекна с раздалечени ходила, прикривайки ножа на баща си от хорските погледи под ръката си, но острието беше готово да заколи всеки смелчага, дръзнал да се приближи.