Лийша изсумтя с ясното съзнание, че това съвсем не беше цялата история. Иневера беше изиграла и нея.
Всъщност, макар да не одобряваше обичая мъжете да взимат повече от една жена за съпруга, Лийша мислеше, че Роджър би пов-лиял добре на момичетата, а може би съпружеските отговорнос-ти биха помогнали и на него да стане по-зрял. Ако той го искаше...
Дори да е така, не е нужно да ги слушам – помисли си тя и се отказа от леглото си, тръгна надолу по коридора и избра една от многото празни спални на етажа си. Тръшна се с благодарност върху завивките с мисълта, че веднага ще се унесе, но звуците ѝ бяха въздействали и сега извикваха неканени образи в съзнанието ѝ. Джардир, гол до кръста, цялата му кожа в защити. Тя се зачуди дали и неговите биха гъделичкали при допир като тези на Арлен.
Когато най-накрая се унесе, потъна сред сладострастни фантазии. В сънищата си си припомни топлината на огнището, докато тя и Гаред бяха лежали неловко на пода на бащината ѝ всекидневна. Вълчия поглед на Марик. Жарта на прегръдките и целувките на Арлен.
Но Гаред и Марик я бяха предали, а Арлен я беше отхвърлил. Сънят се превръщаше в кошмар, докато в съзнанието ѝ започнаха да изскачат сцени, по-подробни отвсякога, от онзи следобед по пътя, когато трима мъже я бяха приковали към земята. Тя отново чу подигравките и шегите им, усети начина, по който бяха дърпали косата ѝ, отново преживя стореното върху нея. Спомени, които беше потиснала в съзнанието си, но знаеше, че са ужасяващата истина. През цялото време виждаше и презрителната усмивка на Иневера, която тя ѝ бе отправила при бичуването.
Лийша се събуди, а сърцето ѝ препускаше в гърдите. С треперещи ръце потърси нещо, с което да се защити, но, разбира се, беше сама.
Когато съзнанието ѝ се проясни, страхът ѝ изчезна, но на негово място припламна суров гняв. Те ми отнеха нещо на онзи път, но ядроните да ме вземат, ако им позволя да задигнат всичко.
* * *
Лийша усещаше дебелия пласт пудра и грим по лицето си, докато изпробваше внимателно като че ли стотната рокля да не би прибраната ѝ коса да загуби формата си.
Джардир щеше да дойде в имението. Беше изпратил съобщение, че иска да я посети същия следобед, за да продължи да ѝ чете от Евджаха както по време на пътуването им, но никой не си правеше илюзии за истинските му намерения.
Първата жена на Абан, Шамавах, ѝ даде да изпробва десетки рокли от красианска коприна, по-гладки от бебешка кожа, в ярки цветове и със скандални деколтета. Тя и Илона преобличаха Лийша като кукла и я изкарваха пред огледалата по стените, докато спореха кои модели разкриват най-доброто от нея. Уонда наблюдаваше със задоволство, вероятно чувствайки се отмъстена, задето беше изтърпяла същото отношение от шивачката на херцогиня Арейн.
– Това е прекалено много, дори по моите критерии – каза Илона за една от последните рокли.
– Прекалено малко, имаш предвид – отвърна Лийша.
Роклята беше направо прозрачна и приличаше на нещо, което по-скоро Иневера би сложила. Щеше да ѝ трябва един от дебелите вълнени шалове на Бруна, за да се чувства поне отчасти прилично облечена.
– Не би искала да разкриваш всичко веднага – съгласи се Илона. – Нека се потруди малко, за да заслужи повече от надзъртане.
Тя избра една по-плътна рокля, но коприната така се плъзгаше по тялото на Лийша, че я караше да се чувства гола. Тя потрепери и разбра защо тази мода не беше толкова популярна на север, колкото в пустинята.
– Глупости – рече Шамавах. – Госпожица Лийша има тяло, което може да съперничи дори с това на Дамаджахата. Нека Шар’Дама Ка види добре какво не може да има, докато не подпише договора.
Тя взе една наметка, която беше толкова прозрачна и оскъдна, че Лийша се зачуди дали си струваше въобще да се облича.
– Достатъчно – сопна им се тя, издърпа през главата си роклята, която Илона ѝ бе избрала, и я захвърли на пода.
Взе кърпа и започна да трие боите и пудрите, с които Шамавах беше покрила лицето ѝ, докато Илона беше кръжала над рамото ѝ и беше спорила за цветовете.
– Уонда, върви и ми донеси синята рокля – каза Лийша.
Тонът ѝ изтри усмивката от лицето на момичето и го накара да хукне.
– Онова старо грозно нещо ли? – попита Илона. – Ще изглеждаш...
– Като себе си – прекъсна я Лийша. – А не като някоя изрисувана анжиерска курва.
И двете жени изглеждаха готови да възразят, но тя ги изгледа свирепо и двете решиха да не рискуват.
– Поне остави прическата – предложи Илона. – Цяла сутрин се мъчих над нея, а и нищо няма да ти стане, ако изглеждаш добре.
Лийша се обърна, за да се полюбува на работата на майка си върху гъстата ѝ черна коса, която сега се спускаше по гърба ѝ като водопад от къдрици, а бретонът ѝ стоеше непокорно на челото. Тя се усмихна.
Уонда се върна със синята рокля на Лийша, но билкарката я погледна и изцъка.
– Така като се замисля, донеси ми празничната рокля.
Тя смигна на майка си.
– Няма причина да не изглеждам добре.
* * *
Лийша крачеше напред-назад в покоите си и чакаше Джардир. Беше отпратила другите жени. Приказките им я караха само да се притеснява още повече.
На вратата се почука и Лийша се погледна набързо в огледалото, прибра корема си и повдигна гърдите си за последен път, преди да отвори вратата.
Но от другата страна не я чакаше Джардир, а просто Абан, който беше свел поглед, а в ръцете си държеше малка бутилка и още по-малка чаша.
– Подарък за кураж – каза той и ѝ ги подаде.
– Какво е това – попита Лийша, като отвори бутилката и я помириса. Сбърчи нос. – Мирише на нещо, което бих сварила за дезинфекция на рана.
Абан се засмя.
– Няма съмнение, че много пъти е използвано с тази цел. Казва се коузи, питие, което моят народ използва често за успокояване на нервите. Дори дал’шарумите го пият за смелост, щом падне мрак.
– Напиват се, преди да излязат на бой? – попита невярващо Лийша.
Абан сви рамене.
– Има някаква... яснота в замайването след чашка коузи, госпожице. Една е достатъчна, за да ви стопли и успокои. Глътнете две и ще добиете смелостта на дал’шарум. Три и ще сте готова да затанцувате по ръба на бездната на Ний, без да паднете.
Лийша повдигна вежда, но крайчето на устата ѝ се изви в усмивка.
– Може би една – каза тя и напълни чашката. – Точно сега не бих отказала малко топлина.
Тя я допря до устните си и гаврътна течността, отмятайки глава назад, след което се закашля от парещото усещане.
Абан се поклони.
– Всяка чаша влиза по-леко от предишната, госпожице.
Той си тръгна, а Лийша си наля още една. Тази наистина я почувства по-пивка.
Третата имаше вкус на канела.