Джардир го прекъсна:
– Върни ги обратно.
– Ахман – започна Абан.
– Върни ги обратно или ще ти счупя и другия крак – изръмжа Джардир.
Абан въздъхна, но беше по-скоро подразнен, отколкото смирен.
– Отново те моля да помислиш практично, приятелю. И двамата сме наясно, че с този крак по-лесно ще помогна на семейс-твото си с печалба, отколкото с чест. И дори да успея някак да стана дал’шарум, колко ще изтрая така? Даже от силните ветерани, които дойдоха тук в Баха, не всички ще се завърнат живи. За себе си знам, че ще извадя късмет, ако издържа и първата си нощ. И какво ще стане тогава със семейството ми, ако напусна този свят безславно? Не искам на майка ми да ѝ се налага да продаде сестрите ми за дживах’шаруми само защото няма да имат друга зестра освен пролятата ми кръв.
– Дживах’шарумите ги продават? – попита Джардир, който мис-леше за собствените си сестри, далеч по-бедни от тези на Абан. Дживах’шарумите бяха общи съпруги, които живееха в знатния харем за всеобщо ползване от дал’шарумите.
– Ти да не мислеше, че момичетата отиват доброволно? – попита Абан. – Съдбата на дживах’шарумите може и да им изглежда бляскаво на младите и красивите, но те рядко знаят чии деца растат в коремите им, а честта им избледнява, щом утробите им спрат да дават плод, пък и хубавите им черти залиняват. Много по-добре е да си намериш истински съпруг, дори и кхафит, отколкото да приемеш подобна участ.
Джардир замълча, докато все още смилаше информацията, и Абан се приближи и се наведе по-близо, сякаш искаше да каже нещо поверително, макар да бяха съвсем сами.
– Можем да разделим печалбата, приятелю – каза той. – Половината на майка ми и половината на твоята. Кога за последно са яли месо тя или сестрите ти? Или пък са обличали нещо друго освен парцали? Честта може да им помогне след години, но една бърза печалба ще им помогне сега.
Джардир го погледна с недоверие.
– Какво толкова ще променят шепа грънци?
– Това не са просто някакви грънци, Ахман – отвърна Абан. – Замисли се! Тези последни творения на майстор Дравази са помогнали на дал’шарумите да отмъстят за смъртта му и да освободят кхафитските души от Баха. Те ще бъдат безценни! Самите дамаджи ще искат да си ги купят и да ги изложат на показ. Няма да ни е нужно даже да ги чистим. Пръстта на Баха е по-ценна от всякаква позлата.
– Кавъл каза, че трябва да пожертваме всичко, за да осветим земята на Баха – каза Джардир.
– Така и направихме – каза Абан. – Това са само инструменти, Ахман, не са по-различни от лопатите, които дал’шарумите използваха, за да изкопаят ямите. Не е кражба, ако искаме да запазим собствените си инструменти.
– Тогава защо ги криеш под каручката, като че ли си крадец?
Абан се усмихна.
– Да не мислиш, че Хасик и приятелчетата му ще ни оставят да приберем печалбата си, ако узнаят?
– Най-вероятно не – отстъпи Джардир.
– Тогава значи е решено – каза Абан и плесна Джардир по рамото. Двамата прибраха набързо и останалите грънци в тайния джоб.
Тъкмо привършваха, когато Абан взе изящна чаша и нарочно я овъргаля в прахта.
– Какво правиш? – попита Джардир.
Абан сви рамене.
– Чашата беше прекалено малка, за да влезе в употреба – отвърна той, вдигна я и се полюбува на изцапаната ѝ повърхност. – Но прахта на Баха ще увеличи стойността ѝ десетократно.
– Но това е лъжа – възпротиви се Джардир.
Абан му намигна.
– Купувачът никога няма да разбере, приятелю.
– Аз ще знам! – извика Джардир, грабна чашата и я хвърли на земята. Тя се удари и се пръсна на парчета.
Абан изпищя.
– Идиот такъв, имаш ли представа колко струваше това?
Но щом видя вбесения поглед на Джардир, той предвидливо вдигна ръце и направи крачка назад.
– Разбира се, приятелю, ти си прав – съгласи се той. В желанието си да се докаже, той взе един също толкова чист съд и го строши в земята.
Джардир огледа счупените парчета и въздъхна.
– Не изпращай нищо на семейството ми – каза той. – Не искам никаква печалба за рода на Джардир от тази... низка постъпка. Бих предпочел сестрите ми да дъвчат кораво жито, отколкото да ядат покварено месо.
Абан го погледна невярващо, но накрая просто сви рамене.
– Както искаш, приятелю. Обаче ако някога промениш решението си...
– Ако настъпи този ден и ти си ми истински приятел, ще ми откажеш – каза Джардир. – И ако отново те хвана да вършиш подобни работи, сам ще те заведа при даматите.