Но северната женска беше нова променлива, слабо място на бронята на наследника. Умът ѝ беше незащитен, а тя знаеше много не само за него, но и за избрания, когото братът на ядронския княз преследваше на север.
Щом тя се отдели от останалите, мисловният демон я последва.
* * *
Щом влезе в двореца, Лийша направо прелетя нагоре по стълбите към покоите си.
– Какво те е прихванало? – попита Уонда.
– Едва ли нещо, което да не те е прихващало и теб.
Уонда я погледна безизразно и Лийша се засмя.
– Отивай си в леглото. Наставник Кавъл ще дойде да ви крещи, преди да се усетиш.
– Кавъл не е толкова лош – рече Уонда, но изпълни заръката.
Лийша мина на пръсти покрай вратата на майка си, молейки се тя да бъде така любезна да изчака поне до сутринта, за да я разпита. Благодари на Създателя, когато успя да се промъкне незабелязано, след което се заключи в стаята, където тя и Джардир се бяха любили.
Щом най-накрая се оказа сама, широката усмивка, която беше потискала цяла нощ, се разля по лицето на Лийша.
А върху главата ѝ бе нахлузена качулка.
Лийша се опита да изкрещи, но връв в основата на качулката пристегна врата ѝ и прекъсна дишането ѝ, превръщайки вика ѝ в глухо изпъшкване. Силна ръка изви китките ѝ и със същата връв ги върза зад гърба ѝ. Похитителят я ритна в свивките на коленете и върза глезените ѝ с края на връвта. Лийша се мяташе отначало, но всяко движение затягаше въженцето около врата ѝ и тя бързо се укроти, за да не се удуши сама.
Беше метната върху здраво рамо и пренесена до прозореца, където се разтрепери от мразовития нощен въздух. Похитителят я изнесе отвън и направо затича по стълба. Бяха напълно безшумни, но по начина, по който стълбата подскачаше, Лийша разбра, че има поне двама нападатели.
Дори теглото ѝ да затрудняваше мъжа, който я носеше, той по никакъв начин не се издаде, даже напротив – тичаше бързо през нощните улици, без да се задъха или пулсът му да се ускори. Лийша се опита да се ориентира, но това се оказа невъзможно. Беше понесена нагоре по някакво стълбище и внесена в сграда, надолу по серия коридори, а после през врата. Мъжете спряха и тя бе пусната най-безцеремонно на пода.
Приземяването ѝ изкара въздуха, но дебелият килим я предпази от сериозни травми. Връвта около глезените и китките ѝ беше прерязана, а качулката издърпана от главата ѝ. Стаята не бе ярко осветена, но след като беше прекарала достатъчно време в качулката, дори маслените лампи ѝ пареха. Лийша вдигна трепереща ръка, за да предпази очите си, докато се приспособят. Когато се фокусираха, тя се оказа просната по корем на пода пред Иневера, която лежеше в легло, покрито с възглавници, и я гледаше, както котка би погледнала мишка, притисната в ъгъла.
Дамаджахата погледна двамата воини зад нея. Бяха облечени в черно от глава до пети като всички дал’шаруми и бяха забулени с нощните си воали, но не носеха нито копия, нито щитове, а стълби, балансирани идеално на рамото на всеки.
– Не сте били тук – каза Иневера и мъжете се поклониха и изчезнаха.
Тя погледна надолу към Лийша и се усмихна.
– И мъжете вършат работа. Заповядай, присъедини се към мен.
Тя направи знак към срещуположна купчина възглавници.
Лийша потрепери леко, докато кръвта се връщаше в скованите ѝ крака, но се изправи колкото се може по-бързо, без да се поддава на желанието си да потърка гърло, докато се оглеждаше в просторната стая. Спалнята беше обсипана с възглавници и очевидно предвидена за любовни срещи. Светлината бе приглушена, въздухът благоуханен, а всяка повърхност беше покрита с кадифе или коприна. Вратата се намираше точно зад Лийша.
– Никой не пази от другата страна – каза Иневера и се засмя, като махна с ръка, сякаш позволяваше на Лийша да провери.
Тя го направи – посегна към месинговата халка на вратата, ала магическа светкавица я хвърли назад и тя се приземи тъпо върху мекия килим. Билкарката видя как защитите около касата и прага на вратата заискряха, но в следващия момент изчезнаха напълно освен за все още неприспособените ѝ очи, пред които шареха призрачни остатъчни образи.
По-скоро любопитна, отколкото уплашена, Лийша се изправи на крака и отиде до вратата, за да разучи изкусно изписаните защити в златно и сребристо около касата. Много от тях ѝ бяха непознати, но забеляза, че присъстват и защити за тишина. Никой нямаше да чуе какво се случва вътре.