Абан го погледна миг по-дълго и кимна.
* * *
Нощта се бе спуснала над красианската стена и Джардир усещаше навсякъде около себе си думкането на битката. Почувства се горд, че един ден ще умре в Лабиринта като воин на каджи.
– Повален алагай! – извика съгледвачът Адей. – Североизточен квадрант! Второ ниво!
Джардир кимна и се обърна към момчетата.
– Джурим, уведоми маджахите в трето ниво, че славата наб-лижава. Шанджат, кажи на анджханите, че маджахите ще преместят позицията си.
– Аз мога да ида – предложи помощта си Абан. Джардир го погледна недоверчиво. Той знаеше, че ще опозори приятеля си, ако го спре, но куцането на Абан не се беше оправило през седмиците след завръщането им от Баха, а алагай’шарак не беше игра.
– Засега стой с мен – каза той. Останалите момчета се подсмихнаха и потеглиха.
Офицер Керан дочу краткия раговор и щом погледна Абан, присви устни с отвращение.
– Разплети мрежите, момче, че и ти да свършиш нещо полезно.
Джардир се направи, че не забелязва накуцването на Абан, когато той тръгна да изпълнява нареждането. Върна се при Керан.
– Не можеш вечно да го щадиш – каза му тихо офицерът и насочи далекогледа си нагоре. – По-добре да умре като мъж в Лабиринта, отколкото да слезе от стените посрамен.
Джардир се замисли над думите му. Кой беше верният път? Изпратеше ли Абан, имаше шанс той да се провали в изпълнението на задачата и да изложи на риск и други воини. Ако не го направеше обаче, Керан щеше накрая да обяви момчето за кхафит – съдба, по-лоша от смъртта. Духът на Абан щеше да стои извън портите на Рая, напълно лишен от любовта на Еверам, и да чака вероятно хилядолетия, за да се прероди.
Откакто Керан го направи ний ка, отговорността тежеше на плещите на Джардир. Чудеше се дали Хасик, който се беше радвал преди на същата чест, бе изпитвал същия натиск. Съмнително. Хасик отдавна щеше да е убил Абан или да го е изгонил от групата.
Въздъхна, решен следващия път да изпрати Абан да потича.
– По-добре мъртъв, отколкото кхафит – прошепна си той и усети горчилката от тези думи на езика си.
– Внимавай! – извика Керан и един въздушен демон се спусна към тях. Той и Джардир залегнаха навреме, но Адей не бе толкова бърз. Главата му издумка по стената към Джардир, а тялото му падна в Лабиринта. Абан изкрещя.
– Накланя се за нова атака! – предупреди ги Керан.
– Абан! Мрежа! – извика Джардир.
Абан бързо изпълни заръката, разчитайки най-вече на здравия си крак, докато влачеше мрежа с масивни тежести към Керан. Беше я сгънал като за хвърляне, отбеляза Джардир. Поне това беше плюс.
Керан грабна мрежата, без да сваля очи от връщащия се демон. Джардир помисли като воин и разбра, че офицерът изчислява скоростта и траекторията. Беше обтегнат като тетива на лък и Джардир знаеше, че ще уцели.
Щом алагаят навлезе в обсега му, Керан се изпъна като кобра и метна мрежата с меко пукване. Тя обаче се разтвори прекалено скоро и Джардир веднага видя защо: Абан, без да иска, си беше оплел крака в едно от въжетата с тежести. Силата на замаха на Керан повали момчето.
Въздушният демон спря точно пред разтварящата се мрежа и удари с крилете си както нея, така и Керан. Алагаят изчезна от погледа им, а офицерът падна, безнадеждно оплетен в мрежата.
– Ний да те вземе, момче! – извика Керан и зарита от увитата мрежа, за да изкара краката на Абан изпод себе си. С писък Абан падна от стената за втори път. Този път в Лабиринт, гъмжащ от алагаи.
Още преди Джардир да успее да реагира, чу крясък и осъзна, че онзи алагай се насочва отново към тях за нападение. Керан се беше оплел, а освен него нямаше други дал’шаруми, които да спрат създанието.
– Бягай, докато можеш! – извика Керан.
Джардир пренебрегна заръката и се хвърли към мрежите, които Абан беше сгънал. Повдигна една и изсумтя под тежестта ѝ. Той и останалите момчета се упражняваха с по-леки модели.
Въздушният демон прехвърча край тях като вихрушка от кожени криле и се изви рязко в небето за ново спускане. За миг скри луната и изчезна в мрака, но Джардир не се подведе, а спокойно остана да следи приближаването на демона. Ако му се налагаше да умре, щеше да го направи с достойнство и да отнесе този алагай със себе си, за да плати за мястото си в Рая.
Когато демонът се приближи достатъчно, та Джардир да вижда зъбите му, момчето хвърли мрежата от конски косъм. Тя се завъртя, а тежестите ѝ я разгърнаха и въздушният демон попадна в нея с главата напред. Джардир дръпна връвта, за да стегне мрежата, и с умело завъртане се измъкна от пътя на съществото. Видя го как пропада в Лабиринта.