– Какво са тесанци? – попита Рена.
Арлен я погледна изненадано.
– Ние. Всичките Свободни градове. Мойта цел е да останат свободни.
* * *
Избраният бе изминал голямо разстояние, докато ядронският княз изчакваше нощта в Ядрото, но мимикът му действа бързо и не след дълго мисловният демон зърна плячката си да разхожда своя кон насред рехава горичка. Мисловният демон закръжи над него и се загледа в дървесните търтеи, които нападаха човека. Избраният ги убиваше бързо и умело, почти без да забавя крачка.
Черепът на мисловния демон затуптя, мимикът се наклони и се спусна между дърветата, а крилете му се стопиха, докато той придобиваше формата на огромен дървесен демон. Хвана се за дебел клон, преди да паднат съвсем ниско, като с лекота премина от спускане към придвижване напред. Спокойно се прехвърляше от клон на клон, запазвайки мисълта си.
Спряха на възвишение, откъдето виждаха добре как избраният приближава. От женската нямаше и следа, въпреки че мисловният демон не помнеше следите ѝ да са прекъсвали някъде. Подуши въздуха, усети вкуса ѝ. Била е наоколо, и то съвсем скоро, но сега не я усещаше.
Жалко. Тя щеше да му бъде от полза срещу избрания, а умът ѝ беше апетитно празен, но овкусен с бесен гняв. Прекрасно блюдо, което си заслужаваше диренето, след като умът на избрания бъде също така изяден.
* * *
– Отпреде има още един дървеняк – въздъхна Защитения, когато едва ли не осмият демон само за този час се спусна към тях.
Беше по-едър от повечето, почти прекалено едър, за да го издържат клоните. Приличаше по-скоро на каменен демон.
– Може ли аз да се пробвам с този? – попита Рена.
Защитения поклати глава. Погледна назад към нея, но му трябваше миг, за да я види. Защитеното наметало все още го замайваше и се изплъзваше лесно от погледа му, ако не се съсредоточеше.
– Трябва да поспиш, когато стигнем скривалището – каза той, – а това няма да стане, ако бъкаш от магия.
– Ами ти? – попита Рена.
– Тази нощ имам да защитавам. Ще спя, като се върнем в Хралупата – каза той, наблюдавайки демона с крайчеца на окото си, за да види къде ще застане в засада.
Но дървесният демон не ги изчака да отминат, а насъбра инерция и се хвърли право към него. Ходът му беше неочакван, но на Защитения все пак му остана достатъчно време да залегне настрани. Той посегна към водещия нокът на демона, за да го извърти и да обърне силата на чудовището срещу самото него.
Явно обаче не бе преценил добре дължината на крайниците на демона, защото по някакъв начин изпусна ноктестия крайник, който го сграбчи за крака под робата и го събори. И двамата паднаха тежко на земята, а ядронът се претърколи настрана и се изправи лице в лице срещу Защитения.
Те се взряха един в друг и Защитения веднага разбра, че в този демон има нещо особено. Ядронът започна да го обикаля търпеливо, изчаквайки удобен момент. Няколко пъти Защитения сведе поглед или се правеше, че се обръща, за да го подкани да атакува, но ядронът не се хвана на въдицата и продължи да го гледа съсредоточено.
– Умник – зачуди се Защитения.
– Искаш ли помощ? – попита Рена и посегна към ножа си.
Защитения се засмя.
– По-скоро Ядрото ще замръзне, отколкото на мен да ми притрябва помощ за един дървесен демон.
Той посегна надолу, за да разгърне робата си.
Ядронът изръмжа и му се нахвърли, преди Арлен да успее да си развърже дрехата, като го повали на земята. Защитения падна по гръб и му вкара по-силен ритник дори от тези на Здрачен танцьор, но ръцете на демона се превърнаха в пипалата на езерен демон и се увиха здраво около него. Забиха се с острата си, назъбена повърхност, докато смукалца залепнаха по робата му и я задържаха намясто, покривайки защитите му. Пастта на демона зейна пред погледа на Защитения и израсна като на крайбрежен демон – достатъчно голяма, за да погълне цялата му глава с раменете.
Защитения рязко наведе глава напред и блъсна долната челюст на демона с ударната защита на темето си. Тя присветна и демонът зави, щом му се строшиха няколко зъба, ала в устата му имаше още стотици и ядронът не отпусна хватката си. При атаката си Защитения бе издишал изведнъж и сега осъзна, че не може да си поеме отново дъх.
С последната глътка въздух в дробовете си Защитения изсвирука пронизително и в същия момент Здрачен танцьор тръсна могъщата си глава, изтръгвайки юздите от ръцете на Рена, и се спусна към битката с рогата напред. Те пронизаха рамото на ядрона с експлозия от сукървица и магия и чудовището запищя от болка, като най-накрая поотпусна захвата си. Защитения се претърколи настрана и задиша трескаво.