Ядронът се измъкна полувтечнен от рогата на Здрачен танцьор и израсна отново, а бронята му се променяше по форма и цвят, докато накрая той се превърна в каменен демон. Замахна с опакото на ръката си към жребеца, без да изпуска Защитения от поглед.
Дори без бронята и дисагите Здрачен танцьор тежеше почти тон, но мощният демон все пак го запрати във въздуха. Животното се удари в едно дърво и Защитения не можа да разбере дали чу пропукване от ствола, или от гръбнака на коня.
– Танцьор! – извика Защитения, разкъса робата си и се хвърли към демона.
Рена изтича да се погрижи за коня.
Ударите на Защитения караха ядрона да се олюлява и той заотстъпва назад под атаката, но раната от рогата на Здрачен танцьор вече бе зараснала, а юмруците и ритниците на Защитения, изглежда, нямаха дълготраен ефект. Кожата около ударените обгорени места започваше да пулсира и те зарастваха мигновено.
Той повали демона на една ръка, но чудовището заби огромните си нокти в земята и го замери с голяма буца кал и мокри листа. Защитения нямаше възможност да я избегне и я пое с цяло тяло. Бързо се изправи на крака и зачетка мръсотията от себе си, но знаеше, че там, където не я махнеше, защитите му ще са отслабени, ако въобще действат.
Ала раните на Защитения не бяха по-сериозни от тези на ядрона и той определено нямаше да позволи на мощния демон да му се изплъзне. Двамата отново започнаха да обикалят и да ръмжат, оголили зъби. Едната ръка на демона се превърна в половин дузина пипала, всяко от които беше по три метра и завършваше с остър рог.
– Нощите да ме вземат, от кой кът на Ядрото си се пръкнал пък ти? – попита Защитения.
Мимикът не отговори, а замахна с новите си крайници.
Защитения залегна настрани, претърколи се и се изправи с отскок, за да влезе в обхвата на демона. В бронята на ядрона тъкмо под мишницата имаше пролука между плочките и Арлен вкара точно там вкоравените си пръсти, изрисувани с пронизващи защити, в опит да достигне някой жизненоважен орган, който да причини трайна повреда.
Ядронът закрещя и се запревива, а кожата му се разтопи около ръката на боеца. Едва тогава, когато влезе в досег с ядрона, докато променяше формата си, Арлен разбра какво правеше чудовището. Дематериализираше се и се формираше отново, точно като него или като който и да било ядрон дори. Този просто приемаше различни форми. Щом осъзна това, в ума на Защитения изскочиха хиляди възможности, прекалено много, за да ги обмисли дори. Той отмахна прозрението, като че ли беше досадна муха, и се съсредоточи върху врага си, замахвайки отново.
В онази част от секундата, когато демонът преминаваше от една форма в друга, Защитения също се дематериализира и се смеси леко с чудовището, за да му попречи да се втвърди отново. Все тъй усещаше ядрона като твърдо тяло, но писъкът на Рена прозвуча, сякаш идваше от километър разстояние. Защитения знаеше, как ѝ изглежда всичко това – как и двамата избледняваха като духове, но нямаше какво друго да направи.
Веднъж вече се беше борил с демон по този начин и беше наясно, че в това състояние силата и защитите бяха безсмислени. Само волята определяше победителя, а Защитения знаеше, че неговата е по-силна от тази на всеки демон.
Захвана се за самите молекули на мимика и им попречи да се съберат и да направят едно цяло, а те последваха волята му като овчици. Той усети внезапния страх у демона и му отвърна с гняв и ярост, и така надделя над волята му, както родител би надделял над непослушно малко дете.
Но щом усети как волята на демона се пречупва, друга воля го досегна, а тя беше хиляди пъти по-силна.
* * *
Ядронският княз се държеше за висок клон над битката, но умът му се движеше зад очите на мимика и наставляваше слугата по време на боя.
Ако беше изправен пред някой друг противник, победата щеше да е бърза, защото мисловният демон можеше просто да разчете мислите на врага си и да парира атаки още преди да са направени. Но мислите на човешкия ум бяха защитени и демонът остана сляп за намеренията на боеца. Мимикът все пак щеше да надделее, но тогава човекът стори нещо, което дори мисловният демон не можеше да предвиди.
Дематериализира се.
Ядронският княз никога не бе виждал подобно нещо, не си бе представял дори, че е възможно за същество от повърхността. За миг го прониза страх при мисълта за силата на човека.
Но само за миг, защото в мига, в който човекът пречупи волята на мимика, ядронският княз успя да достигне до съзнанието му. Защитите нямаха сила в междинното състояние. И новоизлюпените князе го знаеха. Избраният бе направил грешката да се открие за нападение.