Мисловният демон замахна, преди човекът да се осъзнае след изненадата си, и тогава най-накрая ядронът опозна своя противник, гмурвайки се в реката на спомените му. Човекът се ужаси от нахлуването, но не можеше да го спре. Безсилният му гняв беше опияняващ.
Ала ето че избраният отново го изненада. По-низшо създание би изгубило кураж, но човекът остави спомените си напълно уязвими и хвърли волята си към собственото русло на демона, към самата му същност. Човекът проби защитите на мисловния демон, който не беше подготвен за такава ярост, и те се свързаха само за миг, докато ядронът успя да овладее волята си и да прекъсне връзката.
Веднага щом съзнанието му се освободи, избраният се завърна в твърдата си форма и накара мимика да стори същото.
– Рена! – извика човекът и ето че ядронският княз видя как въздухът стана на вълни, а женската се появи сякаш от нищото и прободе мимика със защитения си нож.
Мисловният демон пренебрегна воя на мимика, за да огледа по-обстойно деформацията на въздуха около женската и дрехата, която се вееше зад нея, докато тя промушваше другия демон. Защитите се бяха оказали силни, щом я бяха скрили дори от погледа на княз.
В момента, в който избраният се материализира, умствените му защити се възвърнаха, обаче той загуби контрол над мимика. Мисловният демон накара слугата си да отблъсне човешкия ум, а после да се нахвърли върху женската, да отскубне наметалото ѝ и да я повали на земята, при което двамата се претърколиха.
Когато избраният се изправи, пред него стояха две женски в бойна поза, като двете бяха идентични по вид и движения. Мисловният демон свърза мислите им, така че мимикът да я копира изцяло, а после отпусна ноктите, които го придържаха към ствола на дървото. Пристъпи напред във въздуха и се понесе към земята нежно като падащ лист.
* * *
Защитения премига, като видя две Рени Танър пред себе си, еднакви във всяко едно отношение, чак до избледнелите в различна степен петна от чернострък по кожата им. Погледнаха го с еднакви очи, носеха еднакви изпокъсани дрехи, носеха еднакъв нож. Дори магията, която излъчваха, изглеждаше еднаква.
Той изтича при Здрачен танцьор, принуждавайки се да пренебрегне затрудненото дишане на коня, взе големия си лък и го зареди със стрела. Поколеба се към коя да го насочи.
– Арлен, тя е демонът! – извикаха едновременно двете Рени и се посочиха една друга.
Спогледаха се стъписано и пак се обърнаха към него.
– Арлен Бейлс – казаха те и сложиха ръце на ханша си, както Рена правеше в яда си, – не ми казвай, че не можеш да ме различиш от ядрон!
Защитения погледна и двете и сви рамене извинително. Два чифта идентични кафяви очи го изгледаха свирепо.
Той се намръщи.
– Защо трябваше да играя на цунки оная вечер?
И двете Ренита сякаш грейнаха при този въпрос.
– Загуби на убежище – рекоха те едновременно и отново се спогледаха с ужас.
Защитения се съсредоточи и погледна двете едновременно.
– Как загубих?
Ренитата се поколебаха и го погледнаха.
– Бени те измами – признаха те.
Очите им добиха убийствен плам, двете отново се обърнаха една срещу друга и вдигнаха ножовете.
– Спри! – каза Защитения и вдигна лъка си. – Дай ми минутка.
Двете му хвърлиха по един раздразнен поглед.
– Ядрото да го вземе, Арлен, просто ме остави да убия проклетото нещо и да се свършва вече!
– Не можеш да му се опреш, Рен – каза Защитения и двете жени отново го погледнаха яростно.
– Истинската Рена щеше да се вслуша в думите ми – допълни той.
Жените отметнаха назад глави и се засмяха на думите му, но не понечиха да се нападнат. Защитения кимна.
– Защо не се покажеш? – извика той в нощта. – Знам, че си там! Този променящ се демон няма акъла да се справи сам!
От едната му страна се чу шумолене и изникна демон. Беше дребен и тънък, с грамадна глава и издължена, буцеста горна част на черепа. Очите му бяха огромни и черни, демонът се озъби с единствения си ред остри зъби. Ноктите на изящните му пръс-ти бяха като лакирания маникюр на анжиерска дама.
– Чудех се аз кога ще се сблъскам с някой от вас, копелета – каза Защитения. Той чукна по голямата защита, татуирана в средата на челото му. – Защитих се специално за този случай.
Демонът накриви глава и го огледа внимателно. Двете Рени се вцепениха до него.
– Умът ти може и да е защитен, но този на женската не е – изрекоха двете едновременно, докато демонът продължаваше да го гледа. – Можем да я убием, когато си пожелаем.