Защитения дръпна стрелата и я пусна веднага, но демонът изписа бързо заклинание във въздуха, магията присветна и стрелата стана на пепел, преди да го уцели. Извади нова стрела към ухото си, но от това сякаш нямаше никаква полза срещу този нов демон. Свали лъка си и отпусна тетивата.
– Какво искаш? – попита той настойчиво.
– Какво иска кончето ти от насекомите, които мачка с опашка? – попитаха двете Рени. – Ти си малко по-труден за смачкване, нищо повече.
Защитения се озъби.
– Ела се пробвай.
Но двете Рени поклатиха глави.
– Когато му дойде времето. Нямаш търтеи, които да те защитят, а аз имам много. Скоро ще отворя черепа ти и ще погълна ума ти, но ще ми направи огромно удоволствие, ако първо те погледам как се пазариш за женската.
– Каза, че нямам нищо, което искаш – каза Защитения.
– Така е – съгласиха се двете Рени. – Но ако се откажеш от нещо, което би искал да остане в тайна, ще изпиташ болка, а тя ще подслади ястието, което ще си направим от ума ти.
Защитения присви очи.
– Откъде научи за нас? – попитаха двете Рени.
Защитения ги погледна, а после пак се обърна към мисловния демон.
– Защо да ти казвам? Не можеш да го измъкнеш от главата ми, а тя не знае.
Двете Рени се усмихнаха.
– Вие, хората, сте слаби, когато става въпрос за женските ви. Предците ви бяха внимателно развъдени, за да притежават този недостатък. Кажи ни или тя ще умре.
Докато говореха, двете жени вдигнаха еднаквите си защитени ножове, приближиха се една към друга и всяка притисна острието си към гърлото на своята съперница.
Защитения вдигна лъка си и се поколеба към коя да го насочи.
– Мога да убия едната. Имам петдесет процента шанс да унищожа двойницата.
Жените свиха рамене.
– Тя е само един търтей. Женската обаче има огромно значение за теб. Наистина ще страдаш, ако умре.
– Огромно значение ли? – попитаха двете Рени и Защитения се обърна изцяло към тях.
В очите им прозираше страх и отчаяние.
– Съжалявам, Рен – рече Защитения. – Не исках да става така. Предупредих те.
И двете Рени кимнаха.
– Знам. Не си виновен ти.
Защитения вдигна лъка към тях.
– Този път няма да мога да те спася, Рен – каза той и преглътна буцата в гърлото си. – Нямаше да мога, дори да знаех коя от двете си ти.
Рена се сдържа да не изхлипа, а той почти усещаше насладата на мисловния демон.
– Затова ще трябва да бъдеш силна и да се спасиш – продължи той. – Щото т’ва чудовище е самото лице на злото и аз няма да му дам да ми се изплъзне.
Мисловният демон замръзна, щом осъзна смисъла на думите му, но закъсня със секунда, тъй като Защитения вече беше захвърлил лъка си и се метна срещу него, изминавайки светкавично разстоянието помежду им. Преди князът да успее да нареди на Рена и на мимика да се избият един друг, изрисуваният юмрук на Защитения фрасна закръглената глава на ядронския княз с магически взрив.
Силата на удара запрати тънкия демон на няколко метра от тях, той се приземи по гръб и изсъска гневно. Черепът му запулсира и въпреки че туптенето на ядрона беше безопасно за Защитения, той усети мощта му.
Мимикът зад него изпищя, но боецът го игнорира и отново се нахвърли върху мисловния демон, като го прикова към земята и започна да го налага с тежки юмруци. Всяка рана зарастваше моментално, но Защитения не се предаде, решил да го държи в несвяст, докато намери начин да го убие. Ако се дематериализираше, Защитения вече беше готов да премери волята си с неговата.
Но мисловният демон се запази цял, може би именно заради страха си от подобно развитие. С всеки удар се замайваше все повече и повече, а възстановяването му се забавяше с частица от секундата. Защитения се извъртя зад демона и му направи задушаваща хватка от шарусахк, а заклинанията за натиск под лакътя му започнаха да се стоплят, докато лумтяха по врата на ядрона, набирайки сила. Всичко щеше да приключи след броени секунди.
Ала тогава в него се блъсна въздушен демон, който прекрати хватката и ги събори встрани един от друг. Защитения се претърколи върху въздушния демон и го удари здраво в гърлото, зашеметявайки го, но дървесен демон се спусна към него от клоните, преди да успее да довърши предишния. Последваха го още няколко.
* * *
Мисловният демон усети как връзката му с мимика се разкъсва в момента, в който шокът от удара на избрания избухна в черепа му. Досега не беше изпитвал подобна болка. През десетките хиляди години от излюпването му насам никое създание не бе дръзвало да удари ядронския княз. Беше немислимо.