И с това битката приключи. Тялото на демона се строполи безжизнено на земята, а Рена се озова със собствената си глава в ръка да гледа забелените си очи и черната сукървица, която капеше от врата. Тя си пое въздух, като че ли за пръв път от часове насам.
Вдигна поглед в очакване да види мъртвия мисловен демон в краката на Арлен, но вместо това видя боеца, заобиколен от дървесни демони с клони в ръцете, и мисловния демон, който отстъпваше назад. Ядроните все още не я бяха забелязали, тъй като се бяха съсредоточили изцяло върху Арлен.
Рена се огледа, пусна главата на земята и грабна защитеното си наметало. Мимикът беше скъсал връзките около яката, но иначе дрехата беше непокътната. Рена прибра ножа в канията си, наметна се с плаща, вдигна качулката и се опита с две ръце да я захване отвътре.
Изправи се внимателно и тръгна към бойното поле с бавни, равномерни крачки, за да не наруши връзката между защитите. Дървесен демон удари Арлен през раменете, докато тя се приближаваше. Той извика, падна на земята и изплю кръв. Другите демони последваха примера на първия и Арлен се затъркаля отчаяно в опит да избегне напора им, но само с частичен успех.
Тя не искаше нищо друго, освен да му се притече на помощ, но в душата си знаеше, че той не би искал от нея да го стори. Мисловният демон отново бе застанал смело, без да се опитва да избяга. Би дала животите и на двама им с Арлен, само и само да можеше да покаже слънцето на принца.
* * *
Защитения усети как ребрата му се трошат, щом клонът го повали на земята. Изхрачи в калта гнусна смес от жлъчка и кръв.
Преди да успее да се съвземе, го засегна друг клон. Той се претърколи, за да избегне третия и четвъртия, но не можа да се изправи на крака, а петият го удари право в лицето, като разкъса кожата му и измъкна едното му око, което увисна на нерва си. Звукът от удара отекна в главата му и заглуши всичко останало.
Със здравото си око погледна напред и видя как няколко демона замахват едновременно с клони. За миг реши, че е настъпил сетният му час, но след части от секундата се осъзна и се наруга, че си мисли глупости.
Когато клоните връхлетяха надолу, удариха единствено мъгла. Защитения се шмугна в земята от средата на горичката и се материализира отново с напълно излекувани рани зад един от дървесните демони. Ритна крака на дървесен демон, хвана го за рогата и при падането му използва тежестта му, за да го преобърне и да му счупи врата. Хвърли се срещу следващия демон и вкара палци в очите му. Трети демон замахна с клон към него, но Защитения отново се дематериализира и ядронът уцели единствено ослепелия си събрат. Арлен се съедини пак, заби вкоравените си пръсти в пролука в бронята на нападналия го ядрон и пръсна сърцето му като печен кестен.
Защитения си знаеше, че никое смъртоносно оръжие не би могло да го нарани, стига да го видеше, че се задава, но сега осъзна, че силата му не се изчерпваше дотук. Всичко, което не го убиеше или не му отрежеше крайник, щеше да зарасне на мига. Ядроните наоколо вече не бяха нищо повече от мушици, които да плесне, за да ги разкара от пътя си. Нямаха достатъчно акъл, за да включат дематериализирането в тактиката си, а мисловният демон едва ли би го направил чрез тях, за да не би да срещне волята на Арлен на онова друго ниво.
Защитения изостави другите дървесни демони и тръгна през тях като призрак, добивайки твърда форма единствено там, където пътят към ядронския княз беше чист. Погледна демона и изведнъж усети замайване. Увереността, която го бе изпълвала миг по-рано, се изпари, щом осъзна, че едва сега открива сили, за които демонът е знаел от хиляди години. Чудовището оголи зъбите си и вдигна нокът, за да изпише защита във въздуха.
В този миг обаче от гърдите му изскочи върхът на острие, лумнало от магия. Замайването на Арлен изчезна, щом наметалото на Рена се свлече от гърба ѝ и той я видя, обгърнала врата на демона със свободната си ръка, докато допирните защити по ножа ѝ набираха мощ.
Ядронският княз изпищя от изненада и болка, а Защитения не се поколеба и го нападна със здрави юмруци, за да го задържи извън равновесие. Рена пусна ножа си и замахна с огърлицата от речни камъчета като с камшик, захващайки врата му. Защитите лумнаха, а мисловният демон отвори уста, сякаш за да изкрещи, но от нея не излезе никакъв звук. Вместо това горната част на черепа му запулсира, а тътенът удари Защитения като бурен вятър и го повали на земята.