– Търговците управляват Севера, Избавителю – отвърна Абан.
– Отвратително – изруга Асъм.
– Но въпреки това е така – каза Абан. – Тези хора ще ви помогнат да завоювате нови територии.
– Баща ми не се нуждае от никаква... – започна Джаян, но Джардир го накара да замълчи с едно махване. Даде знак на пазачите да доведат чините по-близо.
– Кой от вас води останалите? – попита Джардир, превключил на дивашкия език на севера.
Затворниците се облещиха и се спогледаха. Най-накрая един пристъпи напред, изправи гръб и с високо вдигната глава срещна погледа на Джардир. Беше плешив, с посивяла брада и носеше мръсна, изпокъсана копринена роба. Лицето му беше насинено от бой, а лявата му ръка лежеше в нескопосана превръзка през рамо. Беше с почти трийсет сантиметра по-нисък от Джардир, но въпреки това приличаше на мъж, свикнал думите му да тежат.
– Аз съм Едън Седми, херцог на крепостта Райзън и владетел на народа ѝ – рече мъжът.
– Крепостта Райзън вече не съществува – отвърна Джардир. – Сега тази земя се нарича Изобилието на Еверам и принадлежи на мен.
– Ядроните да ме вземат, ако е така! – изръмжа херцогът.
– Ти знаеш ли кой съм аз, херцог Едън? – попита Джардир с мек тон.
– Херцогът на крепостта Красия – отвърна Едън. – Абан твърди, че ти си Избавителя.
– Но ти не вярваш, че е така – предположи Джардир.
– Избавителя не би довел със себе си убийства, изнасилвания и грабежи – изсъска Едън.
Воините в стаята се напрегнаха в очакване на гневен изблик, но Джардир само кимна.
– Хич не ме учудва, че слабите мъже от севера вярват в слаб Избавител – каза той. – Но това няма да го обсъждаме. Аз не искам вашата вяра, а само предаността ви.
Херцогът го погледна с невярващи очи.
– Ако легнеш по лице пред мен и се закълнеш да се подчиняваш на Еверам във всички свои дела, твоят живот и този на съветниците ти ще бъде пощаден – каза Джардир. – Синовете ти ще бъдат обучени за дал’шаруми и ще бъдат почитани над всеки северен чин. Богатството и имотите ще ти бъдат върнати без десятък за васалството. Предлагам ти всичко това в замяна на помощта ти да завладея зелените земи.
– А ако откажа? – попита херцогът.
– Тогава всичко, което си притежавал, остава за мен – каза Джардир. – Ще гледаш как синовете ти издъхват на върха на копие и как хората ми оплождат жените и дъщерите ти, а остатъка от дните си ще прекараш в дрипи, ще ядеш лайна и ще пиеш пикня, докато някой не те съжали достатъчно, че да те убие.
И така, Едън VII, херцог на крепостта Райзън и владетел на народа ѝ, стана първият северен херцог, коленичил и сложил глава на пода пред Ахман Джардир.
* * *
Джардир седна на трона си, когато Абан му доведе нова група чини. Горчива ирония на съдбата беше фактът, че дебелият кхафит се оказа най-незаменимият член на двора му. Малцина от хората на Джардир обаче говореха северния език. Имаше и други кхафити, които притежаваха бегли познания, но само Абан и най-приближените съветници на Джардир го говореха свободно. А сред тях само Абан предпочиташе да си говори с чините, вместо да ги убива.
Както всички пленници, които Абан откри, и тези бяха изгладнели, пребити и само мръсните им дрипи ги пазеха от студа.
– Още кхафитски владетели търговци ли? – попита Джардир.
Абан поклати глава.
– Не, Избавителю. Тези мъже са защитници.
Джардир се ококори и бързо се надигна, без да става.
– Защо са се отнесли с тях така зле? – поиска да узнае той.
– Защото на север защитаването се смята за занаят, като мелничарството или дърводелството – отвърна Абан. – Дал’шарумите, които са разграбили града, не са успели да ги различат от останалите чини, избили са много от тях, а други са избягали заедно с оръдията на труда си.
Джардир изруга тихо. В Красия защитниците се считаха за елита на воинската каста, а в Евджаха пишеше да им се оказва безусловна чест. Дори северните защитници имаха стойност, тъй като победата в Шарак Ка зависеше и от тях.
Той се обърна към мъжете, преминавайки безпроблемно на техния език, и се поклони.
– Моите извинения за начина, по който са се отнесли към вас. Ще бъдете нахранени и облечени в хубави роби, а земите и жените ще ви бъдат върнати. Ако знаехме, че сте защитници, щяхте да се радвате на честта, която положението ви заслужава.
– Убихте сина ми – изрече задавено един от мъжете. – Изнасилихте жена ми и дъщеря ми. Изгорихте къщата ми. А сега се извинявате?