Изкопният защитник беше махнал брезента от защитите и така бе предотвратил бягството на останалите алагаи, а воините избутваха избягалия демон напред със стената от щитове. Накрая съществото отстъпи назад до самия ръб на ямата и воините на това място се разпръснаха.
Джардир беше сред онези, които мушкаха с копията си, за да изтикат демона в трапа с еднопосочни защити.
– Светлината на Еверам да те изгори! – извика той и го удари. Демонът направи крачка назад и падна в ямата.
Това бе най-великият момент в живота на Джардир.
Джардир се огледа наоколо из мястото за засада. Двама дал’шаруми бяха приковали с копията си огнения демон под водата и той се давеше в плиткия басейн. Водата димеше и кипеше, докато съществото се мяташе, но воините го държаха здраво до последното потрепване.
Раненият воин примамка изглеждаше достатъчно здрав, но Мошкама, воинът с откъснатия крак, лежеше в локва кръв, задъхан и блед. Той улови погледа на Джардир и ги повика двамата с Хасик при себе си.
– Довърши ме – изпъшка той. – Не искам да живея сакат.
Джардир погледна Хасик.
– Направи го – нареди му Хасик. – Не е редно да го оставяме да се мъчи.
Джардир си припомни за миг Абан. На колко ли мъка беше обрекъл своя приятел, отказвайки му смъртта на воин?
Дълг на един дал’шарум е да подкрепя братята си както в смъртта, така и в живота – беше му казал Керан.
– Духът ми е готов – изрече дрезгаво Мошкама. Със слаби, треперещи пръсти той разгърна робата си, отмести бронята си от плочки печена глина, зашити в плата, и откри гърдите си. Джардир го погледна в очите и видя чест и смелост. Неща, които жестоко му липсваха на Абан.
Той с гордост го прониза с копието си.
* * *
– Добре се справи, мишок – каза Хасик, когато роговете забучаха и известиха липсата на каквито и да било алагаи в Лабиринта, останали живи или извън траповете. – Очаквах да си подмокриш бидото, но ти се държа като мъж.
Той дръпна нова глътка от манерката с коузи и я подаде на Джардир.
– Благодаря ти – отвърна Джардир, отпи мощно и се престори, че резливата течност не изгаря гърлото му. Хасик все още го плашеше, но офицерите се оказаха прави – след като вече бяха пролели заедно кръв в Лабиринта, нещата се бяха променили. Сега двамата бяха братя.
Хасик крачеше напред-назад.
– Винаги след алагай’шарак кръвта ми кипи – каза той. – Проклятието на Ний да стигне дамаджите, които наредиха знатният харем да не се отваря преди изгрев.
Неколцина воини изсумтяха в съгласие.
Джардир си припомни воина, който бе отнесъл една дживах’шарум зад завесите тази сутрин и лицето му се напълни с кръв.
Хасик видя изражението му.
– Това те възбужда, а, мишок? – изсмя се той. – Пикльовият син май няма търпение да обладае първата си жена?
Джардир не каза нищо.
– Бидо-небидо, мисля, че тоз и утре ще си бъде момче! – разсмя се Маник, друг воин. – Прекалено малък е да знае за какво точно служат танцьорките по възглавниците!
Джардир отвори уста, но бързо я затвори обратно. Нарочно го задяваха. Каквото и да се бе случило в Лабиринта, той все още беше ний’шарум, докато дама’тингата не предскажеше смъртта му. Всеки един от воините можеше да го убие и за най-дребната дързост.
Ненадейно Хасик застана на негова страна.
– Оставете мишока на мира – рече той. – Той ми е аджин’пал. Ако се подигравате на него, подигравате се и на мен.
Маник се наточи за предизвикателството, но Хасик беше млад и силен. Впериха погледи един в друг, но миг по-късно Маник се изплю в прахта.
– Ха – каза той. – Не си струва да те изкормя само за да се подиграя на някакво момче.
Обърна се и си тръгна.
– Благодаря ти – каза Джардир.
– Няма защо – отвърна Хасик и сложи ръка на рамото му. – Дълг на аджин’палите е да се грижат един за друг, а и няма да си първото момче, уплашило се повече от танцьорките по възглавниците, отколкото от алагаите. Дама’тингите учат дживах’шарумите на сексуално изкуство, но офицерите не ни преподават нищо подобно в шараджа.
Джардир усети как лицето му се пълни с кръв, докато се чудеше какво го чака на възглавниците зад завесата, щом паднат всички воали.
– Не се бой – успокои го Хасик и го плесна по рамото. – Ще те науча как да накараш една жена да вие.