– Не ме е страх да умра – заяви Джардир, – щом това е иневера.
– Думи на истински шарум – каза Кхеват, – но нещата не са толкова прости. Тя заповяда да ти се забрани достъпът до Лабиринта, докато не пораснеш.
Джардир се намръщи.
– Значи ще се върна посрамен в Каджи’шараджа, след като съм стоял сред истински мъже?
Даматът поклати глава.
– Законът е недвусмислен по този въпрос. Никое момче, което види шатрата на шарумите, няма правото да се върне в шараджа.
– Но ако не мога да се върна там и не мога да застана сред мъжете... – започна Джардир, ала изведнъж сериозността на положението му се изясни.
– Аз... ще стана кхафит? – попита той и за пръв път в живота му го облада абсолютен страх. Страхът, който изпита от дама’тингата, не бе нищо в сравнение с този. Той усети как кръвта напусна лицето му, щом си спомни молбите на Абан за живота му.
Предпочитам да умра – помисли си той. – Ще нападна първия дал’шарум, когото видя, и няма да му оставя друг избор, освен да ме убие. По-добре мъртъв, отколкото кхафит.
– Не – отвърна даматът и Джардир усети как сърцето му заби отново. – Вероятно такива неща не са от голямо значение за дама’тингата, тъй като дори най-низшият кхафит стои над жената, но аз няма да позволя воин, който е посрещнал всяко свое изпитание, да падне толкова ниско. От времето на Шар’Дама Ка насам, ако някое момче пролее алагайска кръв в Лабиринта, получава черните си одежди. Дама’тингата позори всички ни със заповед-та си и каквато и помощница да е на Еверам, тя е просто жена и не може да разбере как ще се отрази това на сърцата на всички шаруми.
– Тогава какво ще стане с мен? – попита Джардир.
– Ще влезеш в Шарик Хора – каза Кхеват. – Вече говорих с Дамаджи Амадеверам. С неговата благословия дори дама’тингата не може да ти го забрани.
– Ще стана духовник? – попита Джардир. Опита се да скрие недоволството си, но гласът му прозвуча кресливо и той разбра, че не е успял.
Кхеват се засмя.
– Не, момче, съдбата ти все още е в Лабиринта, но ще останеш да се учиш тук с нас, докато не бъдеш готов. Учи здраво и може да станеш кай’шарум още преди връстниците ти да са свалили бидата.
* * *
– Това ще бъде твоята килия – каза Кхеват, като заведе Джардир до стая, разположена дълбоко в недрата на Шарик Хора.
Стаята беше три на три метра, квадрат, врязан в пясъчника, с твърдо дъсчено легло в един от ъглите. Вратата беше тежка и дървена, но на нея нямаше резе или лост. Единствената светлина идваше от лампа в коридора и се процеждаше през решетката на прозореца на вратата. В сравнение с общото помещение и каменния под на Каджи’шараджа, дори това място щеше да му се стори луксозно, ако не беше срамът, който го бе довел тук, и отказаните му удоволствия от шатрата Каджи.
– Тук ще постиш и ще гониш демоните от ума си – рече Кхеват. – Обучението ти ще започне на сутринта.
Той си тръгна и стъпките му се отдалечиха по коридора, докато не се възцари пълна тишина.
Джардир се отпусна на леглото и сключи ръце пред себе си, за да опре глава на тях. Тази поза обаче му напомни за Хасик и в него се разбушуваха гняв и срам, докато не стана непоносимо. Той скочи на крака, хвана леглото и с вик го удари в стената. Хвърли го на земята, зарита дъските и разкъса чаршафа, а накрая запъхтян и пресипнал се озова насред купчина от трески и конци.
Изведнъж обаче Джардир осъзна какво бе сторил и се изправи, но шумотевицата не предизвика никаква реакция. Помете останките в ъгъла и започна шарукин. Отработените движения на шарусахк го накараха да се вглъби така, както никоя молитва не можеше.
Събитията от последната седмица се завихриха около него. Абан вече беше кхафит. Това засрами Джардир, но той прегърна чувството и видя истината зад него. Абан през цялото време е бил кхафит и Хану Паш показа това. Джардир бе отложил волята на Еверам, но не ѝ беше попречил. Никой не би могъл.
Иневера – помисли си той и прегърна загубата.
Помисли си за славата и въодушевлението от избиването на демоните в Лабиринта и прие, че може да минат много години, преди да изпита отново подобна радост. Заровете бяха отсекли.
Иневера.
Отново се сети за Хасик, но това не беше иневера. Там Джардир се бе провалил. Беше сглупил, като пи коузи в Лабиринта. Беше сглупил, като се довери на Хасик. Като спря да се пази.