— Не знам — каза той. — Може би. Да, може би нещо се движи.
— Аха — каза Ле Бон. — Това не означава, че идват насам. Разбира се, не означава и че няма да дойдат. Само мисълта, че са някъде там, е някак си страшна, нали?
Джейми кимна, вдигна чашата си и отиде да види водата.
— Двамата нямаме никакъв шанс — каза Ле Бон и погледна назад към Хю. След това отново се просна на земята и се заслуша.
— Чувам ги, Джейми! Помогни ми, чувам ги!
Джейми погледна към Хю. Беше ли спрял вече дъхът му? След дълга пауза видя гърдите едва забележимо да се повдигат.
— Мисля, че би трябвало да съберем нещата си и да оседлаем конете — каза Ле Бон. — Всичко трябва да е готово, за да можем да се махнем бързо.
Джейми облиза устните си, огледа хоризонта.
— Добре — каза той.
Движенията на Ле Бон бяха бързи, почти панически. Припрените му движения заразиха и Джейми и той също се забърза. Почти се спъна в седлото, защото не улучи от първия път катарамата с подпръга. Ле Бон оглеждаше всички посоки в далечината.
Когато бяха готови, Ле Бон застана до Джейми.
— Почти, Джейми — каза той. — Почти.
Очите на Джейми го засмъдяха. Ле Бон се наведе и вдигна пушката на Хю, която лежеше до него, и я преметна през рамо.
— Можем също да приберем и нещата, които няма да му трябват.
Той вдигна големия ловджийски нож в кожен калъф за ремъка, на който висеше, и го преметна през другото си рамо. Изтърси и сгъна одеялото.
… И кремъка му — каза той, потърси го, намери го и го прибра.
Джейми изхълца и отвърна поглед встрани. Усети как Ле Бон върви натоварен с нещата към конете.
— Хю, съжалявам — прошепна той.
Не знаеше колко дълго беше гледал със замъглен поглед, когато усети ръката на Ле Бон на рамото си.
— Знам, че е трудно — каза Ле Бон, — но той би разбрал. При суровия живот, който е водил, би разбрал тази практичност.
Джейми отвърна поглед встрани, кимна.
— Виж, не ми се иска да го намеквам — продължи Ле Бон, — но нашият живот сега е в опасност и ако загубим скалповете си, за да отдадем последна почит на Хю, само след малко ще му бъде все едно. Той би разбрал и това, знаеш. На наше място сам би постъпил така. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да — отговори Джейми.
— Така че аз мисля, че е по-добре да се махнем оттук — колкото по-скоро, толкова по-добре. Тези рий могат да изскочат съвсем ненадейно.
— Искам да остана за малко сам с Хю.
— Да. Разбирам. Ще те чакам при конете.
Джейми отиде до Хю, коленичи и заговори тихо. Ле Бон стоеше до коня си, загледан в далечината. След известно време Джейми стана, отиде до коня си и го яхна.
— Хайде да вървим. На запад — каза Ле Бон и поклати поводите.
Джейми се обърна, но всичко, което можеше да види, беше купчината пръст.
Докато се рееше, той гледаше надолу към бялата фигура в синевата, виждаше как променя формата си — птица, планина, риба — и бавно пламва, разцепва се, изчезва. Появи се друга, цялата нажежена, обърнат щит, разцепи се, отново се съедини. А след това беше горяща лодка. Тя също отплува. Гледаше как синевата — вода ли беше? — придобива по-тъмен оттенък. Някъде далече встрани цветовете бяха по-ярки. Изведнъж му се прииска да се движи. Когато се опита, дойде тъмнината. Всичко изчезна.
Глас почувства светлината, докато лежеше, отпуснал глава на рамото си. Забеляза огнените багри върху синия фон. Думата „сутрин“ достигна до съзнанието му и отново изчезна. Той примигна и се загледа.
Небето просветляваше. Беше по-лесно да гледа само в една посока, отколкото да се обръща встрани. Имаше червено, с розово по края, след това оранжево. След известно време тези цветове отлетяха и слънчевият диск, изскочил над ръба на земята, причини пареща болка в очите му. Той премести погледа си нагоре и главата му се търколи назад. Така на очите му беше по-приятно, да, само синьото. Пое дълбоко дъх и го издиша. Усети болките в гърдите си.
И тогава си спомни мечката, как изстиска дъха му и му даде своя, вонящ и сладникав… Спомни си колко бързо се беше приближила и го беше хванала. И нещо за лицето й, как очертанията му се бяха размили и то се променяше, докато съзнанието му плуваше и духът му се носеше надалеч…
Задиша по-дълбоко, въпреки болката. Ами Джейми? Джейми е бил тук, нали? Като че ли си спомняше гласа му, като насън, говореше му, отдалечен във времето. Джейми…