Той се изправи, извади ножа и заби острието в извития купол на скривалището. Започна усърдно на дупчи, острието се забиваше все по-дълбоко в покрива.
Внезапно се чу изпукване.
Стъпки.
По покрива на скривалището ходеше човек. Колтър слушаше скърцащите стъпки над главата си. Някои от съчките, сред които беше забивал ножа, изпращяха и паднаха. След това внезапно един крак провисна пред лицето на Колтър. Той го сграбчи и с едно рязко движение издърпа тялото на човека в скривалището. То се сгромоляса шумно.
Колтър беше над него, замахна с ножа. Но воинът се отмести светкавично и ножът се заби в настланата трепетлика. Мъжът хвана Колтър за врата и двамата се търколиха със сумтене и ритници. Всеки се опитваше да хване противника в смъртоносна хватка. Колтър беше загубил ножа в схватката, беше някъде под тях.
Едно коляно халоса Колтър по черепа. По периферията на очите му блесна светкавица и той се сгромоляса. Хватката около врата му се стегна и започна да го души. От устата му се разхвърча слюнка. Той сграбчи нещо отпуснато и меко и силно го дръпна надолу.
Държеше в ръката си кичур коса, с който можеше да се пазари за живота си.
Когато мъжът сключи ръце около гърлото му, Колтър дръпна косата назад, дърпаше и дърпаше, докато почувства хватката около врата му да отслабва. След това изведнъж дръпна рязко главата на мъжа, доколкото можеше. В тъмнината се чу стенание. Главата се завъртя със сила и отново се изправи. Колтър отново дръпна дългата гривеста коса и главата отново се килна назад. Всеки път Колтър чуваше пукането на прешлени, но човекът, стиснал гърлото му в смъртна хватка, не се предаваше.
Търкаляха се из бърлогата, хвърляха се към острите колове, които стърчаха от стените. Внезапно Колтър почувства, че изгарящата хватка около врата му се изплъзва. Душещият захват се разкъса. Без да губи време, той съсредоточи цялата си сила в собствената си хватка, докато чу противното изпращяване и разбра, че е свършено.
Той опипа земята под мъртвия. Откри липсващия нож под рамото му. От едната страна на врата му имаше отворена рана — един от острите колове беше пробил дупка.
Нямаше време за нищо друго, освен да бяга. Колтър изхвърли тялото през дупката, която се беше появила при неочакваната поява на воина, изпълзя отгоре и застана приведен на върха на скривалището. Нощта беше осветена от пламъци, бобровите леговища горяха зловещо. Мъже тичаха от една бърлога до друга, опитваха се да запалят всички.
Колтър разбра, че най-добрият път за него е дългият бент, който водеше към средата на езерото. Беше само на няколко фута. Веднъж стъпил върху него, той можеше да бяга и да намери убежище в блатото.
Скочи в тъмното и стъпи отгоре, без да се подхлъзне. След това претича по бента към брега. Чу се свистене на стрели. Той се гмурна в листака точно когато една запалена стрела се заби в дървото зад него.
Джон Колтър отново бягаше, за да спаси живота си.
Тичаше през гората като през паяжина — кафяв, покрит с кал човек, препъваше се през блатото, изпълнено с виковете на онези, които искаха кръвта му.
Промъкна се през един върбов шубрак и пристъпи в осветения от огъня кръг. Там нямаше никой. От един зелен смърчов дънер изтичаше мъзга. Колтър отиде до него, потри топлата мъзга между пръстите си и си я размаза по косата. След това пъхна върха на главата си в огъня. Косата му, покрита с кал, сякаш оживя с малки сини светкавици, искрящи около главата му.
Старецът и момчето, които току-що бяха дошли до огъня, видяха нещото, което стоеше там. Кафявото тяло, съвършено кръглата синкава глава, която светеше като звезда.
VI
Глас
Хю Глас се напи с вода на извора. Нахрани се от сивия храст наблизо, където растяха зачервени боровинки; откъсваше всеки плод и механично го поставяше в устата си, без да обръща внимание на киселия вкус. Той пи отново. Преглъщаше насила глътка след глътка, докато се нагълта така, че усещаше как водата в него бълбука с всяко движение.
След това се обърна на юг, защото на север бяха лошите земи на Литъл Мисури, черни и обгорели като гръбнака на дявола. На юг течеше малък поток, край който имаше някаква растителност, а и пътят водеше по-далече от рий. Придърпа се на един човешки бой разстояние и спря да си почине.
До Форт Кайова на Мисури имаше повече от сто мили. Би било лудост да се опита да пропълзи това разстояние. Но да остане тук, беше равносилно на смърт. Придърпа се на още един човешки бой и отново спря да почива. И отново. Всеки път, когато усетеше някаква капчица сила у себе си, пропълзяваше няколко инча напред. На юг. Потокът ще се отклони, след известно време ще е пресъхнал. Теренът ще стане по-труден. Но той нямаше избор. Нямаше никаква причина да стои и да чака, но пък имаше много причини да върви. Придърпване, почивка, поемане на дъх. Отново придърпване. Трябва да има някакъв идеален ритъм за това. Той ще го открие. Почивка. Придърпване.