Пълзеше напред, повлачил ранения си крак. Понякога се придърпваше на лакти, а понякога се опираше на ръцете си. Опита се да се побутва със здравия крак. Ребрата и гръдната кост го боляха, когато се изправяше, гърбът също, когато пълзеше ниско. Раненият крак се влачеше като мъртва вещ, парче метал, дървен труп. И това му причиняваше болки в гърба. След малко болката в крака се събуди. Съживен, но все така безполезен, кракът започна да пулсира с тих огън и от време на време пронизваща болка. Но вътре в него гореше друг огън, породен от друга болка. Той беше по-горещ и надделяваше над съпротивата на тялото, караше го да забива лактите си в земята и да се придърпва, да спира, за да си поема дъх, и пак, и отново. Чувстваше я в корема си, усещаше как гори зад очите му и извикваше нежелани картини…
… Яздеше в суматохата, размахваше пушката си като сопа, изтръгна момчето от нападателя му. След това го беше напляскал, за да се научи. И мечката, изправена на задните лапи като човек, пристъпи напред, за да го прегърне, там, на полето, където и двамата имаха пушки, и той го научи как да прикладва, с изнесен напред лакът, да задържи дъха, да издиша; мирисът на мускус и мед, уханието на ягоди и миризмата на гнило, Джейми, който язди пред него и се смее, усуканите змии в ръката му, големите пукнатини в земята, ударите на копитата, които водят към мрака и влагата…
Събуди се с ръмжене. Веднага се надигна и запълзя отново. Сенките се бяха удължили. Земята беше корава. Топчести корени стърчаха и го убиваха отдолу, докато пълзеше върху тях. Пълзеше надолу, в дерето на потока. Заплиташе се в тревата. На пътя му се изпречи малък гъсталак.
Придърпа се до гъсталака и спря, за да си почине и да набележи най-добрия път през него. Искаше да достигне водата преди падането на нощта, за да пие и да може да се освежи на сутринта. Това беше трудна задача, въпреки че можеше да подуши водата, а ако притихнеше, можеше дори да чуе ромоленето й.
Той тръгна по набелязания маршрут. Крехки израстъци се закачаха за дрехите му, убиваха го. Освобождаваше се от едно растение само за да открие, че друго се е вкопчило в него. И този неподвижен крак… Никога не забелязваше, че счупеният му крак се е закачил за нещо, докато не усетеше пронизващата болка.
Облян в пот, задъхан, той се влачеше през лещака, като често спираше да почива. Нападаха го насекоми, кашляше от прахоляка и от цветния прашец, който вдишваше. Докато успее да изпълзи от тръстиките, беше станало значително по-тъмно. Когато спря, за да избърше очите си и да си поеме дъх, забеляза, че е по-студено.
Почти го налегна отчаяние, когато си помисли, че ако беше на по-високо място, можеше да се обърне и да види лагера, който беше напуснал. Ако там се появи някой, можеше да извика. За целия следобед беше изминал толкова късо разстояние…
По-нататък. Само още малко. Чувстваше се изнемощял, но водата беше близо. Изглежда му беше нужна цяла вечност, за да пълзи сантиметър след сантиметър по този неравен терен. Сега не можеше да си позволи да спре, не и когато малката му цел беше толкова близо. Болката в крака му се усили. Той си наложи да се съсредоточи върху пътя си. Дишаше с мъка, когато изпълзя върху едно малко възвишение и погледна надолу.
Вода. Виждаше се. Едно последно усилие и вече беше до потока. Потопи лице в него, почувства водата, засмука. Отдръпна се с кашляне, след това захълца, пи отново, въздъхна и отново пи.
Докато пълзеше последните метри, вече се беше стъмнило. Той се отмести малко на една страна и подложи ръка под главата си. Почувства глад. Но още повече му се спеше.
Чу птичките, които чуруликаха над гроба му. Унесе се. Лежеше в дупката, там, в лагера, до нея се издигаше купчината пръст. Приятелят му го беше поставил там. Но сега усещаше хладните повеи на вятъра и слушаше песните на птичките. Размърда се при спомена за яростта, която пулсираше в него като второ сърце, и поиска да стане. Изстена, стисна зъби и преглътна. Ще стане! Ще стане и отново ще тръгне. Защото някъде чакаше Джейми и му се смееше. Нямаше вечно да е така. Той ще го намери. Ще допълзи бавно като насекомо. Ще пълзи. Не вечно, разбира се. Отново ще ходи, ще е жив. Ще намери този, който го беше поставил тук. Отвори очи: птичи песни, лек ветрец, светлина; сутрин.