Когато изяде всички плодове, допълзя до ствола на дървото и го блъсна няколко пъти. Дървото се разклати, листата зашумоляха. Още три сливи паднаха на земята. Събра ги и ги изяде. След това замахна с пръчката към тези, които не можа да достигне, и събори няколко, които запази. Когато вече не можеше да достигне други плодове по този начин, той се придвижи до следващото дърво, събра опадалите плодове и повтори разклащането, бруленето и яденето. Някъде по пътя усети, че вече е сит. И въпреки това реши да не тръгва оттук, докато не прибере цялата достъпна храна. При последното дърво просто събра всички опадали плодове на купчина, към която прибави всички, които успя да обрули. След това си почина от усилията и потъна в дрямка.
Събуди се, без да си спомни дали е сънувал нещо, и дълго време остана да лежи, вдъхваше мириса на тревата, плодовете и земята, толкова близо до лицето му. Когато почувства, че вече може да се движи, крайниците му изскърцаха. Той се почеса и разтри изтръпналото си дясно бедро над мястото на счупването. След това изяде останалите сливи и хвърли клона по короната на дървото. Обрули още две. Хвърли още веднъж и клонът увисна горе, заклещен в короната на такова място, където не можеше да го достигне. Поклати дървото няколко пъти, но клонът остана да виси. Щедростта на това място беше достигнала своя край.
Изяде последните два плода с наслада. Но вкусът на плодовете, изядени на пълен стомах, не можеше да се сравнява със сладостта на първите.
Почина си отново. Нямаше никакво желание да напусне това място за ободряване, после отново задряма, а денят преваляше. Сенките се сплитаха в една тъмна цялост. Когато отново се събуди, той се огледа в нощната тъмнина, после се обърна и тръгна напосоки към неравния наклон, по който беше пълзял. Сега нагоре, към мястото, където ръбът се съединяваше с равнината. Налучкваше пипнешком пътя и пълзеше.
Движеше се в мрака. Нощният хлад облекчаваше усилията му. Така е по-добре, реши той, докато пълзеше нагоре по наклона, по-добре да се движи през нощта и да почива през деня. Ще се поти по-малко и ще пести течностите, които слънцето изпаряваше от подгизналите му от пот дрехи. Да следи пътя си по звездите беше също толкова лесно, колкото и по хода на слънцето през деня. А през деня равнината щеше да е гореща…
Влачеше се нагоре, като от време на време почиваше. Тъмната линия на ръба на дерето, осветена от звездната светлина, се открояваше по-близо. Той усети, че се е забързал и отлага почивката си, за да достигне тази граница. Когато накрая стигна там, отпусна глава и задиша тежко. Смяташе това за победа, макар и малка. Изчака, докато дъхът му отново стана равномерен, а изтръпналите му ръце и крака си починаха и треперенето в крака му утихна, преди отново да запълзи напред. Два фута, четири, шест, десет, по равния терен под обширното небе.
Повдигна глава и погледна нагоре. Черпакът на Голямата мечка беше увиснал вдясно от него, наклонен към хоризонта. Отново запълзя през поле от натрошени камъни. Сега наляво, обърнал гръб на север. Чувстваше как прерията се простира навред. На слабата звездна светлина тя стигаше до безкрая. И голямата черна грамада, която закриваше звездите напред — хълм, по който ориентираше посоката си.
Той пълзеше към него. Вече усещаше под себе си трева, а не гола земя. Докато напредваше, тревата ставаше все по-гъста. Раненият крак се влачеше през нея със съскащ звук. Някъде в далечината вой на койот раздра нощта.
Докато се отдалечаваше от дерето, изпита чувство на освобождение, като че ли изпълзява изпод земята, където се беше влачил до този момент. Освобождаваше се от нейната хватка, докато се изкачваше по дългия склон. Вече не се заплиташе в корени и стърчащи филизи. Сега се плъзгаше върху трева, която омекотяваше пътя му. Малките неравности не можеха да се сравняват с камънаците, с които се беше борил там долу. И тази необятна нощ беше някак си по-чиста, нямаше я онази тягостна влага, която не можеше да утоли жаждата. По равния терен се движеше по-бързо. Понякога сграбчваше тревата и просто се придърпваше. Сега чувстваше, че денят се приближава по-бързо — денят на неговата гибел или денят на отмъщението. Гибел или оцеляване. Той се беше устремил към този ден, към черната грамада насред прерията. Вятърът почти пееше, докато звездите се носеха във величествения си танц, а чистият въздух изпълваше дробовете му. Движенията му станаха по-плавни, вече не му се налагаше толкова често да почива. Макар да спираше от време на време, той удължи времето между тези почивки. Почувства как в ръцете му се завръща предишната сила. Дори болките в гръдния кош се бяха успокоили, така че когато го връхлиташе пристъп на кашлица, не го болеше.